Бакхт Сингх  
  История за един мъж на Вярата, който занася Божието слово не само в Индия но и по целия свят,     .

Той е човек, който никога не иска признание или титла, защото вярва, че Господ го е призовал да стори това. Бакхт Сингх създава местно църковно движение в Индия, което в крайна сметка, вече има повече от 10 000 местни църкви, в цяла Индия, Пакистан и Шри Ланка. Движението се разпространява в Австралия и дори в САЩ.

Д-р Дж. Едуин Ор, британски църковен историк , казва: "Бакхт Сингх е индийският еквивалент на големите западни евангелизатори, като Чарлз Фини и директен като Дуайт Муди. Той е първокласен библейски учител от нивото на Кембъл Морган или Греъм Скроджи. "

"Никога не съм виждал човек с по-добро познаване и разбиране на Библията от Бакхт Сингх. Всички наши западни проповедници и учители изглеждат като децата, пред този велик човек на Бога", казва д-р Боб Финли, председател на Християнска помощ- мисията която подпомага Сингх в по-ранните дни на неговото служение.

След като посещава Бакхт Сингх и някои от неговите църкви, мисионерът, държавник, автор и преподавател Норман Граб коментира: "При целият си мисионерски опит, смятам, че основата на тези църкви е най- близка до Новия Завет   Аз видях копие на ранната църква и модел за раждането и израстването на младите църкви във всички страни,за които сме свикнали да говорим като за поле на благовестието. "

”Много е важна ролята на Сингх за съживлението през 1937, което е едно от най-съществените движения в историята на църквата в Индийския субконтинент", заявява д-р Джонатан Бонк в ”Биографичен речник на християнските мисии”, публикуван от Simon & Schuster Macmillan през 1998 година.     Бакхт Сингх Чабра (Bakht Singh Chabra) е роден на 6 юни 1903 г.в богатото семейство на Джавахал Мал Чабра и Лакшми Бай, в северната част на Пенджаб, която по-късно става част от Пакистан. След като завършва държавния колеж в Лахор (днес в Пакистан), той заминава като чуждестранен студент в Англия през 1926 г. и се записва в King"s College в Лондон за да учи машинно инженерство. Там той се отказва да практикува религията на сикхите, но все още пази обичаите им да не си подстригва косата и брадата.

През 1929 г. Сингх отива в Канада и учи земеделска техника в Университета на Манитоба в Уинипег. Местните жители Джон и Едит Хейуърд се сприятеляват с него и го канят да живее с тях. Благочестиви християни, те завършват всяка вечеря с четене на Библията.
Религиозното възпитание на Сингх, го учи да се противопоставя на християнството и той преди време собственоръчно е разкъсал една Библия. Този път, обаче, когато Хейуърд му подаряват Новия завет, той го взима в стаята си и го прочита. . След това една нощ, докато е сам в стаята си, той вече не може да противи на Словото и предава сърцето си на Христос. От този момент напред, той става огнен свидетел за Спасителя. Сингх се връща в Индия през 1933 г. да проповядва Евангелието в Бомбай. Там при него пристигат от майка си и баща си. - Ние сме единствените, които знаем, че си християнин!- казват те-  - Мога ли да живея без дишане? -отговаря Сингх - Целия ми живот принадлежи на Христос, който умря за мен. Аз не мога да Го следвам тайно. - Ако не можеш да пазиш тайната , тогава не можеш да се върнеш у дома- му отговорят те и го оставят. 12 години по- късно Бакхт Сингх кръщава баща си във вода!

Сингх започва да говори като огнен пътуващ проповедник и предизвиква съживление в Индия и тези райони които след това са включени в Пакистан и придобива много последователи. Има запазени снимки от това време на страстно благовестие в колонии за прокажени, училища и пазари. Той пътува, като започва от Бомбай на юг и стига на далеч на северозапад в родния Пенджаб (частта от Пакистан). Навсякъде където отива той разпространява Божието Слово и провъзгласява, че спасението е само чрез Христос.

Въпреки че има много добро светско образование от университетите на Англия и Канада, Бакхт Сингх не учи Библейско училище или богословие.
По този начин той не е трябвало да се ”отучва” от многото средновековни и колониални традиции, които пречат на духовното развитие на европейските и американските християни. Тъй като чете Писанията, той може да осъзнае Божието откровение много по-лесно от тези, които са ослепени от традицията.

Сингх в крайна сметка разбира, че новото вино изисква нови мехове. Той получава и своето виждане да започне чисто местни събрания, основани на принципите на Новия завет, след като прекарва една нощ в молитва на планината през 1941 година.

Той прави първото си "Свято събрание," на базата на Левит 23, в Мадрас през 1941 година. След това такива събрания провежда ежегодно в Мадрас и Хайдерабад в южната част и Ахмадабад и Калимпонг на север.
В Хайдерабад е винаги най-големото събрание, подготвено за до 25 000 участници. Те се хранят и спят в големи палатки и се срещат на голямо покрито със слама място, където в продължение на часове се молият, възхваляват Бога, срещат се и общуват помежду си и слушат поучение. Събранията започват на зазоряване и приключват късно през нощта.
Работници за тези срещи не се наемат. Грижите и храненето на гостите били поети от доброволци. Разходите за срещите са дадени от доброволни дарения, без някой да се оплаква.

Бакхт Сингх посреща чуждестранни студенти от Калифорнийския университет през 1959 година. По точно Алън Финли, който работи със своя брат, Боб.

Различна е благодатта , която Бог дава на отделните вярващи, като апостолството оглавява този списък. Апостолът е пионерът, който посява църкви сред тези хора и на тези места, където няма свидетели за нашия Господ ине е имало преди това. Бог използва такива служители за да се засеят повече от 2000 нови събрания на вярващи в Южна Азия.
Някои вярващи са сред своите събратя сикхите в Пенджаб и Пакистан. Също така сред Тамили, Бенгали и други нации в Индия. Първите църкви в Непал са пряк резултат от дейността на Бакхт Сингх сред непалски имигранти в Североизточна Индия. Вярващи от най-малко 100 племена и нации са сред 25 000, които всяка година посещават "Святите събрания" на Бакх Сингх

Начинът, по който Бог използва Бакхт Сингх да посява църкви сред толкова много племена и нации, е в остър контраст с колониалната практик на традиционните мисии от САЩ и Канада. Първоначално той достига хора от много нации, докато са далеч от дома и след това ги изпраща да сеят събрания от вярващи сред собствените си хора.
Един забележителен пример е Прем Прадхан от Непал, който е спечелен за Христос през 1951 г., от ученици на Сингх, докато служи в армията на Индия. След три години на ученичество , той подава оставка от армията и се връща в Непал където посява първите църкви в тази затворени земя.
Сингх създава централата си в Хайдерабад. Те остават там, докато решат, че са научили това, което трябва да знаят, след което отиват да вършат Божието дело, като се връщат, когато си поискат. Посланията на Сингх към учениците му следват стиховете от Исая 28:10:      Защото дава заповед след заповед,     Заповед, след заповед,     Правило след правило, правило след правило,     Тук малко, там малко.       Д-р Боб Финли казва за това:
През 1975 посетих Бакхт Сингх в основната централа в Хайдерабад и намерих около 100 нови ученици на обучение там. Сред тях имаше мъже от Непал, Бутан, Сиким , Тибет, Пакистан, Бангладеш, Шри Ланка и от всички тогава 16 щата на Индия. След няколко месеца, те всички се върнаха като   свидетели за Христос сред своите народи.

 Животът на Бакхт Сингх е наситен с молитва: застъпничество и поклонение.
Когато ние организирахме посещенията на Бакхт Сингх в САЩ през 1959 и 1968, той настояваше да има най-малко един пълен час, свободно време в средата на деня, когато той може да се отдава на посредническа молитва, на колене. Това е в допълнение към времето му за поклонение в ранната сутрин.
Веднъж го, попитали "брат Сингх, колко време прекарват в молитва всеки ден?" човекът на Бога отговаря, "Докато съм доволен."
Когато Били Греъм прави първия кръстоносен поход в Индия, Бакхт Сингх събира 5000 вярващи около хотела на Били в Мадрас, за да се молят цяла нощ.   Вярващи свидетелстват как по време на молитви за болни, много безнадеждно болни стават и си отиват от болницата и дори някои пъти сградите потреперват от силата на молитвата му

Бакхт Сингх пристига през 1969 г. за събрания в САЩ.
Тук той обяснява на събралите се, че местната църква е тялото на Христос на това място.

Сингх чете   от Новият Завет , че местните църкви трябва да бъдат както в началото. И срещите на вярващите, трябва да бъдат като събиране на семейство. Това разбиране за Църквата го води в засяването на стотици нови функционални групи без "ръкоположен служител" който да прави шоу в тях.
Той прочита в посланията на Павел как Бог дава според мярката на благодатта си за всеки вярващ, всеки получава определено място в местеното тяло на Христос. Първо е апостолът, последван от учителите, пророци,благовестители, и други в рамките на дадено събрание.  
Няма начин един вярващ да работи като "пастор" както е застъпено от традиционните мисии. Той е следствие отколониалната традиция и най-вероятно няма дасъздаде още десет църкви през целия си живот.

Подобно на Апостол Павел, Сингх среща силно противодействие от установилите се традиционни религиозни групи.
През 1959, когато аз обявих в Бюлетина на нашата мисия, че сме спонсорирали Бакхт Сингх за събрания в САЩ, ръководителят на Асоциацията на Евангелските чуждестранни мисии ми телефонира . В разстояние на 30 минути той ми дъвка ухото , разправяйки ми какъв лош човек е Бакхт Сингх и ме предупреди за всички вреди, той ще нанесе на Евангелските църкви в Америка.
Аз го попитах, дали някога е срещал Сингх и той каза: -     Не, но вече съм чул всички видове негативни неща за него от ЕАПТ мисионери.
                                                                                                                                                     
Защо те го мразят така? По същите причини, главните свещеници и
Фарисеите мразеха Павел! Защото смятаха новото учения са заплаха за
техните привилегии и власт. Колониалните мисионери недоволствуват срещу Бакхт Сингх, защото той има смелостта да каже, че би било по-добре за делото на Христос, ако те бяха останали там откъдето са, като има предвид че там е правилното място за тяхната работа.

 Сингх живее живот на изключителна простота. Той не притежава собственост и никога не изразходва и една рупия за нещо, което не е абсолютна необходимост. Чуждите мисионери, живеещи в къщи със шест спални и шофиращи скъпите коли (докато индийските мисионери дори нямат велосипеди) вредят на делото на Христос в Азия, затова и Сингх не се колебае да обърне внимание на този проблем. Той също засяга небиблейските аспекти на институционалното "църковничество" и призовава за обновление. Вместо да проповядват отговорно, традиционалистите непрекъснато се опитали да го дискредитират. -     Боб Финли говори за Бакхт Сингх на конгрес в Лозана през 1974 година: Никога не чух скъпият ми индийски брат да се оплаче от фондовете,Той все още преподава на учениците си жертвата като акт на поклонение. На срещите на местните събрания , които обикновено траят няколко часа, кулминацията идва когато голяма кошница се слага на масата по средата и един по един всеки пуска според желанието си. Откликват дори безработни и тези, които имат само един долар на ден.
След като Сингх се завръща в Индия през 30-те, той изпраща редовни доклади до г-жа Хейуърд в Канада. Тя ги копира и ги изпраща до всички канадски приятели. Много от тях изпращат по долар или две на Едит, а тя изпраща тези пари в Индия. Ето как се финансира служението му през първите няколко години.
Когато започнах Християнска помощ (Christian Aid) през 1953, едно от първите местни служения, на които ние започнахме да помогаме беше работата на Бакхт Сингх. По това време той имаше стотици мисионери в полетата и въпреки, че ние изпратихме десетки хиляди долари през последващите години, това е била все още само малка част от общите им нужди.

Лидерите на колониалните мисии ни критикуваха дори за тази сума, заявявайки, че би довело до зависимост. Но нашият скъп апостолски брат им отговори: "нашата зависимост е само от Господ.Ние сме на колене, ежедневно в молитва и вярваме, че Бог ще снабди нашите нужди, и Той го прави. Някои идват от Бомбай, някои от Мадрас, някои от Делхи, част от Великобритания, други подаръци от Канада и някои от САЩ, но това всичко е от Господа. Той сам снабдява нашите нужди."
Сингх се разболява от болестта на Паркинсон и е напълно прикован към леглото за последните десет години от живота си   Бакхт Сингх Чабра (Bakht Singh Chabra), един отнай- влиятелните библейски учители в Индия и основател на най-много църкви там си отива в неделя рано сутринта, индийски време на 17 септември, 2000 г., в дома си в Хайдерабад, Индия на 97 годишна възраст
Паметната служба след смъртта му се провежда на 22-ри Септември, 2000 година, в Хайдерабад. Според Дейвид Бърдер от ”Християнска помощ” за област Делхи, присъстват окло 250 000 души, които с вдигнати Библии в ръцете   си , следват автомобила превозващ тленните останки на Сингх до гробището за обикновени хора Общо, от понеделник до петък, над 600 000 души засвидетелстват своето уважение към преминалия в Божието царство духовен водач.  Един полицейски служител, отбелязва: "Това е първият път, когато виждам толкова голямо шествие да е толкова изпълнено с мир във всичките си действия."  Въпреки ,че поради протест на опозионната партия от RSS церемонията не е извършена на стадиона, както е била първоначалната идея, един млад националист депутат,от Парламента на щата Андра Прадеш, който е и член на BJP, про-индуски Националната народна партия,която е на власт, идва, коленичи пред ковчега и остава през цялата служба Не се виждат чужденци за да не се подхранват фалшивите слухове, че християнството е чужда религия.    http://www.horebchurch.com/id59.html
http://brotherbakthsingh.blogspot.com/2010/02/bakht-singh-demonstrated-biblical.html