Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.02.2012 17:02 - ДРУГО БЛАГОВЕСТИЕ
Автор: otrudeni Категория: Други   
Прочетен: 6134 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 19.03.2012 13:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ДРУГО  БЛАГОВЕСТИЕ Д.Р. МАККОНЪЛ предговор

ДУХОВЕН ПОПУЛИЗЪМ, ТРАГИЧНА ГРЕШКА

ИЛИ ОБИКНОВЕНА ЗЛОУПОТРЕБА?

 

 Един от най-нечестните удари под пояса в политиката е популизмът – водачът обещава на масите, че ако той има властта, те им даде всичко, което те искат. А истината е, че той не може да им го даде, защото проблемите не се решават така лесно. Това проличава, когато водачът наистина получи властта – но вече е късно. Предпоставка за популизма е от една страна липсата на морал у политиците и от друга – наивността и простодушието на масите, които се вълну­ват единствено от това, което имат в хладилниците си.

 Ако в обществения живот популизмът е обясним с жаждата за власт, не знам как да го обясним в християнството. Може би пак та­ка.

Ученията, които са обект на критика в предлаганата книга, спа­дат кьм една от трите категории. Те са:

 - или духовен популизъм, т.е. стремеж на духовните водачи да обещаят на масите здраве, щастие и просперитет от името на Бога, използвайки едностранчиво Неговото Слово. Библията обаче е книга далеч по-реалистична от книгите па Кениън и Хегин, защото е писа­на от сериозни хора, движени от Светия Дух. Тя ни уведомява чест­но, че страданието е неизбежна част от живота на човека, в това число и на християнина.

 - или трагична грешка на хора, които са се заблудили в стремежа си към по-тясна връзка с Бога и по-резултатно служение. Трагична, защото едно такова лековато, екзалтирано учение неизбежно се сблъсква с жестоките реалности на живота, с болестта, бедността и смъртта, и последствията наистина са трагични.

 - или обикновена злоупотреба на хора с прегоряла съвест, които съвсем ясно съзнават какво правят, но не мотат да не се отдадат па жаждата си за известност и лидерство.

 Не се наемам да съдя коя от тия възможности с причината за появата на модните течения, описани по-долу. Но която и да е, тя ще е достатъчна, за да ни убеди, че трябва да се пазим от тях. А те хло­пат на вратата ни.

 Човекът от края на XX век в силната любов към себе си и в стремежа си към щастие и благоденствие е нетърпелив. Той иска ху­бавия живот сега, днес. Нищо не ми обещавай за утре – казва една популярна българска политическа песен. Този материалистичен под­ход днешният човек прилага и в християнството си. Той разсьждана, че щом вярва, трябва да има полза от вярата си. И то полза незабав­на. Рядкост е безкористната вяра, която може да търпи и да чака, която може да се примири с Божиия отговор: „Доволно ти е Моята бла­годат, защото силата Ми в немощ сс проявява” [2Кор.12:9]. Това, че сме спасени, че ще живеем с Христа във вечността и блаженство, „каквото око не с видяло и ухо не е чуло”, малко ни вълнува. Ние ис­каме сега, днес.

 Ето благодатната почва. Щом тя е налице, лъжеучителитс сами ще се явят. Всеки народ си има такива водачи, каквито заслужава. Всяка християнска маса, която има определени желания и копнежи, си ражда и отглежда водачите и учителите.

Но искам да ставам пропагандатор на болестите и страданието. Библията ни дава достатъчно обещания за намесата на Богa със сила в нашите беди. Но всичко това е вторично. Първостепенно е “Царст­вото Божие и неговата правда”. Оставалото, в това число здравето и успехът, са прибавки. Не бива изцелепието и благополучието да се поставят в центъра. Нито пък бива невярващите да бъдат привлича­ни към християнството с обещанието за изцеление и уреждане на проблемите. Най-доброто, което можем да направим, е да предадем живота и сърцето си на Бoгa е пълно доверие. Оттам нататък – пашите болести, нужди, съдба стават Негов проблем и Той ще ни освобо­ди тогава, когато дойде времето, или ще ни даде сила и благодат, за да устоим.

Всичко друго е от лукаваго.

Книгата, която предлагаме на българския читател, не е забавно четиво. Тя изисква съсредоточено вникване. Но си струва да се поло­жи усилие. Защото става дума за едно опасно учение. Опасно именно е това, че е добре подкрепено с библейски цитати и добре имитира истината. Но най-вече е това, че тласка християнина в един път на неспокойствие, че измества тежестта от водителството и грижата на Бога за нас към нашата вяра и решителност – неща, които така не ни достигат.

Доказателството за нашата принадлежност на Бога не е изцеле­ние от болестта или житейският успех, а детската вяра и любовта – ценности, които никакво изпитание не може да унищожи.

п-р Данаил Налбантски

ПРЕДГОВОР

Тази книга представлява разширена и осъвременена версия на дисертацията „Връзката Кениън: богословски и исторически анализ на култовия произход на Движение па Вярата” [The Kenyon Connection: A Theological and Historical Analysis of ine Cultic Origins of the Faith Movement", 1982], разработена през 1982 г. в богословския фа­култет към университета „Орал Робъртс”. След разработването на та­зи дисертация се появиха нови исторически данни относно произхода на Движение на Вярата, като повечето от тях потвърдиха първона­чалната ми теза за „връзката” на движението с метафизичните култо­ве. В настоящата книга е даден по-разширен богословски анализ, включително и култов паралел между теология на Вярата и метафизика­та. Опитах се да пиша за църквата, както за духовенството, така и за миряните, като целта ми бе да постигна по-скоро простота и яснота, отколкото дълбочина.

С някое и друго изключение, Движение на Вярата не е било обект на научно-историческо проучване. Д-р Чарлз Фара и д-р Гордън Фий са написали Библейски и богословски критики, но в областта на тяхното проучване не е включен историческият произход на дви­жението. Някои други критики, независимо от добрите намерения, съдържат и себе си повече жар, отколкото светлина. Книгата на Брус Барън “Благовестие на здравето и богатството” [Bruce Barron, The Health and Wealth Gospel" (IVP, 1987] съдържа подходящи биогра­фични данни за някои ключови фигури на движението, но дава прека­лено малка информация за неговите исторически източници. Очевидна е необходимостта да се опише ясно историята на Движе­ние на Вярата.

Ето защо човек би помислил, че написаното тук представлява един опит за задоволяване на тази нужда. Обаче, случаят не е такъв. Наистина, в книгата съм включил много исторически данни относно Движение на Вярата, но тя в никакъв случай не разглежда в истори­чески аспект въпроса неутрално. Въпреки убеждението ми, че честно съм представил историческите доказателства и откритията, които съм направил, ще издържат проверката на историческия анализ, трябва да призная, че желанието ми е не просто да представя тази информация като професионален историк. Използвал съм истори­ческите си открития като основа за богословска полемика, насочена срещу богословието на Вярата – нещо, което истинският историк не би сторил. Реших да постъпя така, защото вярвам, че поради своя кул­тов произход богословието на Вярата представлява сериозна заплаха спрямо ортодоксалното богослвие и духовната същност на независи­мото харизматично движение. Ето защо, не искам да претендирам, че съм написал историята на Движение на Вярата.

Бих искал да благодаря на мнозина за помощта им по време на проучванията и написването на книгата. Отправяйки, обаче, своята благодарност към тях, ни най-малко не намеквам, че те обезателно биха одобрили цялото съдържание, за което единствен аз нося отго­ворност, или пък дори само на част от него.

Помощта, която, няколко колектива в университета и членове на факултета ми оказаха, надхвърляше техните задължения. В това отношение бих искал да спомена Карън Робинсън, бивша директорка на Изследователския център на Светия Дух (Holy Spirit Research Center] към университета „Орал Робъртс”. Колективът на библиоте­ката и архива в Барингтонския колеж [Barrington College], понастоя­щем слял се с колежа Гордън [Gordon College] помогнаха да намеря материал за Кениън, който се намира единствено при тях. Хауьрд Ферин, бивш ректор в Барингтонския колеж, сподели с мен своето виждане относно Кениън, основал „Барингтон” под името Библейски институт „Бетел”. С това той ми оказа безценна помощ. Специална благодарност отправям към Джон Кофи н Ричард Уентуърт за съдържащата се в тяхната книга „Век на красноречието: ис­торията на колежа „Емерсон”, 1880-1980 г.” („A Century of Eloquence: The History of Emerson College, 1880-1980”) информация относно ко­лежа „Емерсон” – тази Алма Матер па Кениън.

От съществено значение за проучването бяха и няколко интер­вюта. Дъщерята на Кениън, Рут Кениън Хаузуърт, винаги отговаря­те на безмилостните въпроси относно нейния баща с яснота, точност и най-вече е търпение. Джон Остнйн, Фред Прайс и Чарлз Капс отделиха част от скъпоцеппото си време, за да отговорят на ня­кои доста трудни въпроси относно тяхното движение. Джон Кенингтън и Ърн Бакстър ми дадоха безценна информация от своите лични спомени за Кениън и особено за връзката му в миналото с метафизи­ката.

Бих искал да благодаря и на редакторския колектив на издател­ството „Хенриксън Паблишърс” [Henrickson Publishers] за тяхното тър­пение и помощ. И по-специално на Патрик Александър, който бе доста обременен като помощник на един начинаещ писател. Надя­вам се да да не бъде разочарован от тази своя работа. Накрая, искам да благодаря и на съпругата си Уенди, която вместо мен се нагърби с двойното задължение по отглеждането на нашите 4 деца и милости­во изслушваше непрестанно разпокъсаните ми мисли относно книга­та.

Д. P.M.

Тулса, щата Оклахома

Октомври, 1987 г.

 

I ЧАСТ – ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ

 

ХАРИЗМАТИЦИТЕ НА КРЪАТОПЪТ

 „Чудя се как вие оставяте Онзи, който ви призова чрез Христова­та благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие, кое­то не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие. Но и ако сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовеспше освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет. Както ей сега ка­захме, така пак го казвам: ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет.

Апостол Павел, Гал. 1:6-9

Грешките никога не се представят като уродливи, та да не би по този начин да бъдат веднага открити, а са умело представени в привлекателна форма, за да могат да изглеждат на неопитните (колкото и нелепи да са) по-истинни дори и от самата истина.

Ириней, „Против ересите” 1:2

Скоро след като Господ Исус се възнесе на небето, благовестие­то, което Той бе предал на църквата, много бързо се изопачи. Приб­лизително около 55 г. сл. Хр. апостол Павел предупреждава за „друго благовестие” (това е около 20 до 25 години след възкресението на Исус. В Посланието към Галатяпите, Павел изразява своето учудва­не, че благовестието толкова „бързо” е било изопачено[1]. Освен то­ва той е разгневен и от факта, че лъжливите учители „пречат” и „смущават” църквата с лъжливи доктрини (Гал.5:7-12). За галатяннте изникваше опасността „да се отлъчат от Христа” и „да отпаднат от благодатта” тъй като слушаха тези „учители” (Гал.5:4).

Ако църквата в Галатия бе единствената, поддала се на такива извращения, то може би биха я отстранили като един единствен изо­лиран случай. В Новия Завет, обаче, има много примери на горчив сблъсък с лъжливи доктрини. Павел предупреждава Ефеската църк­ва, че скоро след като ги напусне „свирепи вълци ще навлязат между вас, които няма да жалят стадото; и от самите вас ще сс надигнат чо­веци, които ще говорят извратено, та ще увличат учениците след се­бе си” (Деян.20:29, 30). Тези грабители са много по-опасни, тъй като са проникнали в християнските общества и нанасят своя удар отвътре. Посредством лъжливото си учение те се опитват да примамят овце от стадото, така че да ги хванат една по една. Църквите в Рим, Коринт, Колос, Солун, Филипи, Крит и Диаспора също са се борили с лъжливи доктрини. Ние често идеализираме ранната църква. Оба­че, ако не бяха тези „други благовестия”, Новият Завет нямаше да бъ­де такъв, какъвто ние го познаваме.

За съжаление, борбата с лъжливите доктрини не се прекрати с написването на Новия Завет. Историята е свидетелка на многоброй­ни „други благовестия” и от 1-ви век насам тези благовестия са намери­ли готова почва в църквата. Истинското и правдиво благовестие на Исуса Христа е трябвало винаги да се състезава с лъжливите доктри­ни, за да спечели сърцата и умовете на вярващите. Всъщност, често се казва, че „историята на богословието до голяма степен е история на ересите[2]”. С други думи, през всеки век от църковната история е имало борба между ересите и правдивото благовестие. Всяко ново поколение църковни ръководители трябвало „да държи вярното слово и да опровергава ония, които противоречат” (Тит 1:9). Трябва да благодарим на Бог, че в тази борба можем да разполагаме с много­вековна, исторически правдива доктрина, но самата борба продъл­жава.

И днес това е така. Християнинът от XX век е изправен пред цял „легион” от благовестия. Всички те са облечени н най-привлекателната премяна и призовават вярващия с най-изкусителен шепот. Както цитирахме по-горе, великият защитник иа вярата от II век срещу една от ересите, гностицизма, Ириней, предупреждава, че грешките никога не се представят по начин, разкриващ техните гро­тески деформации. Напротив, те са обвити в такава привлекателна украса, че изглеждат „по-истинни и от самата истина”. Огромната привлекателност на ереста се крие в това, че тя изглежда и звучи ка­то самата истина! Следователно, границата между ереста и правди­вото благовестие е трудно забележима. Най-опасните ереси лежат в сивата област, намираща се в сянката както на светлината, така и на тъмнината. Тези „други благовестия” могат да се различават в конк­ретните доктринални грешки, които разпространяват, обаче имат ед­но общо нещо: опасността от тях за църквата е право пропорционална на това в каква степен изглеждат правдиви. Голата лъжа не е най-опасната, защото лесно може да бъде открита и отх­върлена. Половинчатата истина винаги нанася по-големи поражения от голата лъжа.

Другите благовестия не само, че изглеждат, но и звучат като истинското. Друг един голям защитник на вярата, Уолтър Мартин, превъзходен „разрушител на култове”, казва следното относно спо­собността на култовете да се предрешават като Исусовото благовес­тие: „Този, който изучава култовете, трябва да може да определя езиковата граница в терминологията На първо място, трябва да осъзнае, че тя съществува, и на второ място, да признае, че докато термините не бъдат дефинирани, семантичната джунгла, създадена от култовете, ще го обвие като прави трудно, ако не и невъз­можно, разграничаването на учението на култовете от това на ор­тодоксалното християнство[3]”.

Най-успешните днес в САЩ култове използват същата терми­нология и същите текстове като доказателство както и евангелските християни. Не е възможно да се разговоря с хора, вкарани в капана на тези култове, тъй като и двете страни използват една и съща тер­минология, но със съвършено различно съдържание. Докато терми­ните не бъдат дефинирани, напълно безсмислено е всякакво разграничаване между ученията на култовете и на ортодоксалното християнство. Именно към това се стремят и самите последователи на култовете. Тези, конто проповядват друго благовестие искат тях­ната доктрина да звучи като съвършено предаване на правдивото благовестие и вярващият започва учудено да се почесва по главата: „Истина ли е или не?”

Предупреждението на Уолтър Мартин за „семантичната джунг­ла”, чрез която култовете сс опитват да обгърнат и объркат вярващия с терминологията, не трябва да се възприема като предупреждение за явните култове, „намиращи се някъде си там”. Твърде любопитно е, че християните, най-твърдо убедени, че именно нашето поколение ще види второто идване на Господа (и измамата на последните дни, свързани с Неговото идване) търсят белези за тази измама извън цър­квата, като например, движението Ню ейдж и в култове като Мормонството, Йеховистите и Християнската наука (Christian Science). Разбира се, тези движения представляват голяма опасност за църквата, но може би по-добре ще бъде, ако търсим измамата на последните дни, която, както бе предс­казано от Исуса и от Новия Завет, ще се появи вътре в църквата, в групите, нарекли себе си „християни” и проповядващи друго благовестие.

Когато говорим за възможността искрените вярващи да бъдат подмамени да вярват друго благовестие, нямаме предвид допусти­мите доктринални различия, съществуващи между християните. В Гал.1:6-9 Павел имаше предвид нещо друго. Това друго благовестие не бе просто „друга” разновидност на същото благовестие; смисълът на гръцките думи показва, че става дума за чуждо благовестие със съвсем различен характер[4]. Напълно достатъчно доказателство за абсолютната разлика между Павловото благовестие и това, с което бяха подмамени галатяните, е фактът, че Павел анатемосва и призо­вава Божието проклятие над всяко същество, било то човек или ангел, което проповядва друго благовестие, различно от това, което му е предадено от Господа Исуса[5]. Съвършено ясно е колко сериозно нещо е да се проповядва или вярва друго благовестие.

Ние, които считаме себе си за „харизматици” сме на кръстопът. Харизматичното съживление е достигнало едно духовно кръстовище в своята история и вярвам, че решенията, които харизматичните во­дачи ще вземат през следващите 5 години, завинаги ще определят нашето място в аналите на църковната история. Залогът за това е доктриналната правота на нашето движение. Отговорните ръководи­тели вътре в харизматичното сьживление трябва сериозно да претег­лят представените в тази книга (както и в други, подобни на нея, които съм убеден, че ще се появят) доказателства и независимо от цената, която трябва да платят, да поведат съживлението към ортодоксалната вяра на християнската църква.

Пиша тази книга като утвърден, неапологетичен защитник и участник в харизматичното съживление. Освен това, вярвам, че след като не съм петдесятен богослов, мога да приведа стабилни библейски доказателства в подкрепа на много от практиките и опитностите в харизматичното съживление. Тези, които биха изтълкували книгата като отрицание на харизматичното движение, не са я разбрали. Ако отхвърля харизматичното съживление, то значи отхвърлям н Светия Дух, който го с дал.

Въпреки това, в харизматичното движение е имало, и все още има, много неща, минаващи за „истина” и вярвам, че те наскърбяват Светия Дух, Който е „Духът на истината”. Бих казал, че мнозина съв­ременни харизматици проповядват и практикуват друго благовестие. Това е много сериозно обвинение, което не е отправено лекомислено. Още по-сериозно е именно поради факта, че именно едни от най-видните фигури в харизматичното днижемие проповядват тези рамки. Имам предвид Кенет Хегин, Кенет Коупланд и всички оне­зи служители и църкви, които представляват част от така нареченото в книгата „Движение на Вярата[6]”. Със своите „формули на вярата” за здраве, богатство и просперитет Движение на Вярата помете като ураган харизматичното съживление. Успехът на това движение не може да бъде поставен под съмнение. Етикет за този успех, обаче, е била правотата на харизматичното съживление. Последователите на Движение на Вярата години наред са проповядвали и продължават да проповядват друго благовестие.

Човек би попитал как е възможно това друго благовестие на Движение на Вярата да убегне от вниманието на църквата. Отгово­рът е, че не е успял да убегне; поне не изцяло. През последното де­сетилетие богословието на Движение на Вярата е описвана в различни публикации като „ерес”, „култ”, „гностоцозъм” и „дело на Сатана”. Та­зи книга е последната от една дълга поредица от публикации, отпра­вящи предизвикателство към правотата на това движение; тя не е нито първата, нито ще бъде последната[7].

Въпреки това, трябва да признаем, че с някой изключения Движение на Вярата се е радвало на растящ прием от страна на харизматиците, а издигнатите срещу него гласове са много пo-малко и по-тихи. Причината за това нарастващо премълчаване е двояка. Пър­во, църквата не е успяла да види същността на това благовестие по­ради така наречената от Уолтър Мартин „езикова бариера на терминологията”. Движение на Вярата използва толкова много еван­гелска и петдесятна терминология и толкова много текстове за дока­зателство, че повечето от вярващите са приспани с лъжливото чувст­во за сигурност относно неговата правдивост.

На второ място, както признава дори и един от неговите най-големи критици, благовестието на това движение е „несъмнено най-привлекателната вест, проповядвана днес или пък дори и в цяла­та църковна история[8]” . Много рядко или почти никога не е имало друго благовестие, което да обещава толкова много и толкова малко да изисква. Благовестието на Вярата подхожда идеално на христия­ните от XX век в Америка. В една епоха, характеризираща се в Аме­рика със своята сложност, благовестието на това движение дава прости отговори, ако не и откровения. В една икономика, пропита от материализма и подпалена от амбициите на „придвижващите се бър­зо нагоре”, благовестието на Вярата проповядва богатство и проспе­ритет. То обещава здраве и дълъг живот на един свят, в който смъртта може да дойде по десетки хиляди различни начини. Накрая, в едно обкръжение, характеризиращо се с анархия от международен мащаб, където терористите своеволно нанасят удари и всеки момент с писък от небето може да се стовари ядреното унищожение, благо­вестието на Вярата дава на вярващия власт, с която той по общо мнение би могъл да упражнява пълен контрол над своето собствено обкръжение. Не е чудно, че въоръжено с такова благовсетие, Движе­ние на Вярата се е разраствало до такава степен, че в умовете на мнозина то не представлява част, а самото харизматично движе­ние.

Какво толкова лошо има в тази асоциация? Кое е „различното” в благовестието на Движение на Вярата? Защо мнозина, които са из­вън това движение, се опълчват срещу него? Защо тези опоненти из­ползват, за да опишат Движение на Вярата, думи като „култ” и „ерес”? Целта на книгата е да отговори на тези въпроси. Ще се опитаме да докажем, че „корените” и „плодовете” на това движение са корени и плодове на друго благовестие, а не това на Господа Исуса Христа. Обвиненията за култ и ерес, насочени в миналото срещу Движение на Вярата, не са безпочвени. Това движение е култ поради корените му (неговият исторически произход) и с ерес поради плодовете му (неговите доктрини и практики).

Независимо, че повечето хора приемат, че богословието на Вяра­та е продукт на петдесятното и харизматичното движение, това пред­положение не е точно от историческа аспект. Историческият произход на Движение на Вярата в основата си не е петдесятен или харизматичен. Това движение може да бъде проследено назад в историята до източниците на култовете. В резултат, доктринално и на практика, то притежава еретични елементи. Първата част на книгата ще разгледа историческите източници на Движение на Вярата, а вто­рата част ще представи критика на неговите доктрини. Нашият анализ на историческите източници на движението ще започне с това кой е авторът на ученията, залегнали в движението.


[1] В този контекст „бързо” може да означава „толкова скоро след тяхното обръщение” или много вероятно „през глава” след като е пре­доставена първата възможност за дезертьорство. J.B.Lightfoot, “St. Paul’s Epistle to the Galatians” (Peabodyq Mass.: Hendrickson, 1981), crp.75.

 

[2] Harold OJ.Brownq „Heresies: The Image in (he Mirror of Heresy and Orthodoxy from the Apostles to the Present” (New York: Doubleday, 1984), стр. xxiii.

[3] Walter R.Martin, „The Kingdom of the Cults: An Analysis of the Major Cult Systems in the Present Christian Era” (Minneapolis, Minn.: Bethany Fellowship, 1977), стр. 18.

[4] На гръцки ефектът се постига чрез използването на две думи, с които се подчертава „друг”. Alios означава „друго от съвсем раз­личен тип” (т.е. „хетеросексуален”). Независимо, че учените са забе­лязали взаимозаменяемостта на думите heteros и alios, в този контекст тяхната разлика е очевидна. Виж „Amplified Bible”.

[5] Според мнозина тълкуватели думата anathema загатва идеята за отлъчване от църквата, обаче, тя се е отнасяла за предмети, било то добри или лоши, осветени за целите на Бога. Anathema може да се използва както в Лука 21:5 като „обречени дарове” за Божия слава или както в Деян. 23:14; Рим. 9:3; I Кор. 12:3, 16:22 като призоваване на Бо­жието проклятие. Разрушителният елемент на anathema в Галатяните се потвърждава и от факта, че в Гал5:12 Павел се моли: „Дано се отсечаха ония, които ви разколебават”. Думата, преведена тук като “отсечаха”, означава буквално “кастрирам”.

 

[6] Движение на вярата” е известно още и като “Движение па Словото” и “Движение на Словото на Вярата” или както го наричат неговите хулители “Движение на Формула – Вяра” или “Движение на Хипервярата”. Освен Хегин и Коупланд, ето още някои от най-голе­мите проповедници и автори от Движението на Вяра: Кенет Хегин, младши, Глория Коупланд, Фред Прайс, Джон Сейвъл, Чарлз Капс, Норвъл Хайс, Джон Остийн, Робърт Тилтъи, Лестър Самроул, Ед Дафърсън, Чарлз Кауън, Мерилин Хайки, Кей Споърд, Рой Хикс, Дон Госет и Бали Харисън. До смъртта си на 8 декември 1984 г. Хоубърт Фрийман бе смятан за проповедник – ренегат на Движението на Вяра, който бе отлъчен заради своята радикална вяра относно изцерението. По-късно ще спрем по-подробно вниманието си върху Фрийдман.

[7] През последните две години има три по-големи публикации, критикуващи Движение на Вярата. Две от тях са от Дейв Хант: (с Т.А.Макмахън) The Seduction of Christianity” (Eugene, Ore.: Harvest House, 1985) и “Beyond Seduction” (Eugene Ore. Harvest House, 1987). Третата критика е Bruce Barron, “The Health and Wealth Gospel” (Downers Groveq HI.: Inter – Varsity, 1987).

[8] Charles Farahq, This Cancer Kills: A Critical Analysis of the Roots & Fruits of „Faith-Formula Theology” (Portland: Charis Ufe, 1982), crp.15.

„Хората често определят моя баща, Кенет Ъ. Хегин, като „ба­ща” на така нареченото Движение на Вярата. Обаче, както сам из­тъква, това не е нищо ново, а представлява просто проповядване на неостаряващото благовестие. Но той е оказал голямо влияние върху много от известните днес служители на Вярата. Почти всяко от главните служения на вяра в Съединените щати е било повлияио от неговото служение”

Кенет Хегин, младши, „Насоки към Движение на Вярата”,

сп. „Харизма” (Авг. 1985), стр.67.

„Всичките [учителите на Вярата] са копирали от моя баща [Е.У.Кениън]. Изменили са го малко и са прибавили свои собствени из­рази… но не са могли да променят формулировката. Бог му даде думи и изрази и той [Кениън] ги свърза. Те не могат да ги заменят с други думи… Много е трудно за някои да бъдат достатъчно велики, за да дадат предимство и на други.”

Рут Кениън Хаузуърт, записано интервю,

Линууд, Вашингтон, 19 февруари 1982 г.

.........................................................................................................
Цялата  книга "Друго благовестие"  в pdf формат, можете да намерите тук!




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: otrudeni
Категория: Други
Прочетен: 318931
Постинги: 80
Коментари: 78
Гласове: 116
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031