Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.05.2013 20:09 - Социалното евангелие- друго благовестие
Автор: otrudeni Категория: Други   
Прочетен: 3165 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 11.08.2015 07:43


 

Социалното евангелие - друго благовестие

“Ние вярваме в свещената свобода и достойнство на хората и сме отдадени на изкуплението на света във всичките му измерения(физически, духовни, социални, икономически и политически)”.

„Ние вярваме, че нашата вяра ни призовава да запретнем ръкави и да работим, за да отговорим на материалните и емоционални нужди на хората, преди да им послужим духовно. Ето защо нашите центрове не са само места за неделно поклонение на вярващите, но и места, които предлагат социални услуги и програми за развитие на общностите на хората в нужда.

Тези цитати от сайта на „Армията на спасението” представляват едно кратко изявление на идеите на социалното евангелие, изразяващи се в убеждението, че изкуплението в Христос се отнася не само до индивидуалното духовно спасение на човека, но и до физическата, политическата, икономическата и социалната сфера на живота.
Целта на тази статия е да разгледа същността на социалното евангелие и последствията му върху Църквата и останалата част от обществото.

Началото: Поява на движението на социалното евангелие
Движението на социалното евангелие (ДСЕ) е протестантско християнско интелектуално движение, което набира популярност в началото на ХХ век в Съединените щати и Канада. В края на XIX век, много протестанти са отвратени от нивото на бедността и ниското качество на живот в гетата. Движението на социалното евангелие представя религиозна обосновка на действия, които имат за цел справяне с тези проблеми. Активистите на ДСЕ се надяват, че с мерки за подобряване на общественото здравеопазване и образование на бедните, може да се постигне развитие на талантите и уменията им и качеството на живота да се подобри. Това убеждение на ДСЕ ги кара да инициират трудови реформи, като например премахване на детския труд и регулиране на работното време на майките. През 1920 те предприемат кръстоносен поход срещу 12-часовия работен ден на работниците в стоманената индустрия на САЩ и успешно реализират множество подобни инициативи. Интересно е, че голяма част от активистите на ДСЕ дори не са вярващи, а са крайно леви антикапиталистически настроени социалисти.

Създатели на социалното евангелие
Корените на социалното евангелие се крият в либералния протестантизъм от XIX век, но има три личности, които маркират ясно неговите идеи и посока на развитие. Това са Албрехт Ричл, Уолтър Раушенбуш и Густаво Гутиерес .

Албрехт Ричл (1822-1889)
Ричл е един от първите класически либерал и възгледите му са типични за либералния начин на мислене. Ето някои негови идеи :
1. Християнството трябва да се адаптира към новите научни и философски начини на мислене, без да счита това за отстъпление.
2. Християнството трябва да се съсредоточи върху практическите и етичните елементи на вярата.
3. Новите промени и адаптацията към културата и света трябва да се базира на нещо различно от Библията.

Ричл отхвърля учението за първородния грях, решенията на Халкидонския събор (451г.) и че Христос е понесъл греховете на света. Три основни акцента от мислите на Ричл, полагат фундамента на зрялата версия на социалното евангелие:
1. Божието царство (за разлика от центрирано в Христос).
2. Грехът като “егоизъм” (за разлика от неверие към Бога).
3. “Бог е любов”, като кулминация на християнската теология (за разлика от многостранното учение на Бога, което балансира любов / омраза, правосъдие / благодат и др.)

Уолтър Раушенбуш (1861-1918)
За създател на богословската основа на социалното евангелие се счита баптисткият пастор и богослов Уолтър Раушенбуш (Walter Rauschenbusch). През 1907 г. той написва книгата „ Християнството и социалната криза”, в която казва следното: „Човек не споделя живота си с Бог, чиято религия не протича, естествено и без усилие, във всички области на живота и възстановява всичко, до което се докосне. Който разделя религиозния от обществения живот, не е разбрал Исус. Който поставя някаква преграда пред реконструктивната сила на религиозния живот над социалните отношения и човешките институции, на практика отрича вярата на Учителя.”

Раушенбуш се възпротивява срещу това, което той нарича „капиталистически егоизъм” и се обявява за християнския социализъм. Правя малко отклонение от темата за да видим какво е християнски социализъм.

Християнският социализъм е форма на религиозен социализъм, въз основа на учението на Христос. Теоретично е базиран на определени части от Писанията като например: Левит 19; Второзаконие 10; Псалмите напр. 82 и 112; Еклисиаст 3:13; Мат 25:31-46; Лука 6; Яков 5 и др . Много християнски социалисти смятат капитализма за идолопоклонство, чийто корен е алчността , която някои християни деноминации смятат за смъртен грях . Християните социалисти смятат, че причината за неравенството е алчността, която е свързана с капитализма.

За пръв път терминът християнски социализъм се появява в произведенията на някои писатели от XIX век – Фредерик Дени сън Морис (Царството на Христос, 1838), Чарлз Кингсли , Томас Хюз , Фредерик Джеймс Фърнивал , Адин Балу (Практически християнски социализъм, 1854), и Франсис Белами. По-известни личности с християн-социалистически убеждения са: Тони Блеър – бивш премиер на Великобритания, Кевин Ръд – бивш премиер на Австралия, Уго Чавес- бивш президент на Венецуела, Бениньо Акино-филипински опозиционер, Рафаел Кореа – президент на Еквадор и др. При малко по-задълбочен анализ ще установим, че християнският социализъм е пряко свързан с идеите на Маркс и Енгелс, които само до преди 24г. бяха на почит в България…

Нека се върнем пак към Раушенбуш… Подобно на Ричл, Раушенбуш има по-либерални мнения относно жертвата и изкуплението на Христос, както и по отношение на непогрешимостта на Писанията. Той също така смята, че капитализмът е част от “царството на злото в американския живот” и следвайки насоките на Ричл, поставя огромен акцент върху социалното царство. Неговите планове за спасение както на човешките души, така и на социалните структури са описани в книгата му „Християнизация на социалния ред” (1912). Понеже Движението на социалното евангелие не е единна и хомогенна структура, поради многото си членове и разнообразието от идеи, Раушенбуш написва най-важния си труд -„Теология на социалното евангелие” (1917), с който поставя някакъв относителен ред в богословието на движението.

Густаво Гутиерес
Густаво Гутиерес прецизира идеите на Раушенбуш и поставя началото на едно глобално движение наречено „Богословие на освобождението. Въпреки че ученията за богословие на освобождението съществуват като богословски системи още през XIX век, Гутиерес се счита за баща на „теологията на освобождението” в Латинска Америка.

В своя фундаментален труд „Теология на освобождението: история, политика, спасение (1971), Гутиерес обяснява идеите си за християнската бедност като акт на любов и солидарност с бедните, както и като освободителен протест срещу бедността.

Какво е богословие на освобождението? Гутиерес разглежда три фундаментални аспекта на категорията „освобождение”, които показват целите към които то отвежда. Освобождението трябва да бъде разбирано както в теологично – духовен, така и в теологично – социален смисъл. То е :

1. Политическо и социално освобождение, което цели установяването и премахването на конкретните причини за бедността и несправедливостите в обществото; този аспект на освобождението има социално-икономическа насоченост , затова може да промени самата структура на обществото.

2. Човешко освобождение, т.е. тук се търси по-дълбок поглед към корените на самата антропология и етика. Това е освобождение на човешките същества, от всичко онова , което ограничава тяхната способност да се развиват свободно и с достойнство.

3. Освобождение от егоизма и греха, при което е поставен нов акцент върху необходимостта да бъде премахнат и последният корен на неправдата – греха, разбиран не само в традиционно – библейския му смисъл, но и в социално-икономически и политически аспект.

Теология на социалното евангелие
За разлика от теологията на ортодоксалното християнство, която е христоцентрична, теологията на „социалното евангелие” е силно антропоцентрична (човекоцентрична). Привържениците на социалното евангелие наблягат на социалния и обществен аспект на християнството, повече от всички други аспекти, като предявяват открити политически претенции и стремеж към властта. Да бъдеш християнин, според тях, не е да имаш определена вяра в Бога и Неговия план за спасение на човека, а да живееш безкористен, набожен и активен християнски живот в услуга на другите. Следователно изкуплението не е само изкупление на човека, но и освобождение на хората от “репресивните социални структури” и изграждане на Царството дори без телесното явяване на Христос за втори път! По тази причина теологията на социалното евангелие се крепи на три основни стълба:

1. Постмилениална есхатология: Писанията биват тълкувани по такъв начин, че да се напаснат към постмилениалното учение. Пример с проповедта на планината: Думите на Исус се преекспонират и им се придава смисъл и значение, каквито самият Исус не е влагал! Особено що се отнася до блаженствата и Господната молитва нещата са драстично изкривени. Например стиха от Матей 6:10: “Да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята” бива представен като задача, която Бог е поставил на християните – Да построят Царството Му тук на земята със собствени, човешки усилия. Второто пришествие на Исус няма да се случи, докато не се създаде справедлив обществен строй, в който християните доминират явно и категорично!

2. Проблемите на социалната справедливост, като съществуването на бедност, алкохолизъм, престъпност, расови напрежения, гета, лоша хигиена, детски труд, неадекватни профсъюзи, лоши училища, както и опасността от война .

3. „Дела, а не вяра”. Теологията, доктрините и дебатите около тях поставят християните в кулоарите на обществото в положението на наблюдатели, а не участници в обществените процеси! Затова няма значение в какво вярва, а какви са животът и делата на християнина!

Реконструкционизъм, Доминионизъм, Теономия
Тези принципи служат за фундамент на различни култове и учения, от които може би най-разпространен е Християнският реконструкционизъм (ХР), наричан още Теономия или Доминионизъм! ХР започна своето развитие през 1960 в рамките на Реформираната или Заветната теология, произлизаща основно от (Реформираното и Ортодоксално) Презвитерианство, но не се поддържа от всеки приемник на Реформираната или Заветна теология. Накратко, какво представлява християнският реконструкционизъм.

Теономията включва прилагането на Божия закон, и по-специално на Библейския закон, върху всички сфери на живота. Тя също изисква от човека да се обърне към целия Божий закон – включително и гражданския закон на Стария Завет – като необходимо допълнение към спасението по благодат чрез вяра.

Реконструкционизмът се старае да замени демокрацията с един теократичен елит, който управлява чрез налагането на тяхната интерпретация на “Библейския Закон”. Реконструкционизмът ще елиминира не само демокрацията, но и много от нейните проявления, като професионалните съюзи, законите за граждански права и държавните училища. На недостатъчните християни ще им се откаже гражданство, и вероятно ще бъдат екзекутирани. (Изглежда, че това автоматично би поставило по-голямата част от читателите на Pastir.org в графата „осъдени на смърт”)

Тази теокрация е толкова жестока, че тя ще разшири смъртното наказание отвъд рамките на престъпления като отвличането на деца, изнасилването и убийството и ще включи престъпления като богохулството, ересите, прелюбодейството и хомосексуализма… Очевидно е ,че една такава теория не трябва да бъде оставена да циркулира в евангелските събрания и хората трябва навреме да бъдат предупредени за тази скрита опасност!

Капаните на социалното евангелие

Политическата дейност
Постмилениалната есхатология е основния мотив за политическата дейност на религиозните организации, проповядващи социално евангелие. Идеята е да се използуват църковните структури с тяхната членска маса, за да се оказва политически натиск, с цел постигане на социална справедливост. Крайната цел е установяването на Царството без да е нужно Христос да идва реално в плът! Според тях, той евентуално може и да дойде , но не и преди да бъде построено Неговото царство

Какво казват Писанията?
Йоан 18: 36 Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук.

В Йоан 6:15,1 Петрово 2:11, Ефесяни 2:19, Евреи 11:13, 1 Кор15:19, Тит 2:13 и множество други стихове ясно и точно се казва, че Царството не е от този свят и че ние сме само чужденци и пришълци на тази земя!

В Писанията няма нито един пасаж, в който поне да се намеква за някакви политически амбиции на Исус или учениците Му. Няма нито един стих, който да ни кара да считаме, че усилията на апостолите са насочени към физическото установяването на Божието царство на земята, още по-малко самите те или другите ученици да желаят участие в управлението. Но това, което виждаме в Мат 22:17-21; Йоан 19:12-15; Марко 12:14-17; Деяния 25:3-8 и много други стихове е, че враговете на Христос използуваха властите за да се борят с Христос и учениците! Фарисеите и садукеите – представителите на официалната религиозна общност търсеха подкрепа от езичниците облечени с власт, за да се борят срещу Църквата!

Социалната дейност
Както вече стана ясно, социалното евангелие не е евангелието на Христос. Това си е най-обикновено друго благовестие, насочено не към спасението на хората, чрез вяра в Исус Христос, а към промяна на обществото, без значение от вярата.Още в първите години на появата на ДСЕ, известният евангелизатор Дуайт Муди, който въпреки, че сам е израснал в ужасна бедност, се обявява против социалното евангелие, тъй като то отклонява вниманието на бедните от необходимостта от спасение и ги концентрира само върху социалната помощ. Самата идея чрез социална дейност да се привличат хората, често се използва от различни религии, например исляма. Искам да цитирам професора по сравнителна теология от Харварския университет – Уилфред Кантуел-Смит: „За разлика от християнството, където социалното евангелие се появява преди стотина години, то присъства в исляма от самото му начало”

Какво казват Писанията?
Може би първия сблъсък между Христовото и социалното евангелие, наблюдаваме в Матей 26:6-16. Точно този сблъсък става причината Юда да предаде Исус Христос! Самите думи на Спасителя „…сиромасите всякога се намират между вас…” са достатъчни за да разберем, че социалното зло не може да бъде изкоренено, затова в Гал 2:10 виждаме желанието на апостолите да не се забравят бедните, но да има грижа за тях. По тази причина в Яков 1:27, Рим 15:25-27, Рим. 12:13; 2 Кор. 9 се описват не само заръките на апостолите , но и примерът на вярващите, които спомагат за снабдяването на нуждите на другите светии. Но на различни места (1Тим 5, 1Сол3) изрично се упоменава, че благочестието е вътре в събранията и в помощ на нуждаещите се и в същото време в 2Сол 3:10, ясно се казва, че не трябва да се помага на такива ,които не искат да се трудят!

Важно е да разберем, че основната насоченост на Писанията е към самото благовестие, а не към социалните му аспекти. В Лука 12:21;Матей 6:33 ясно се казва, че нашите приоритети не са снабдяването на материалните нужди, а Неговото царство и оправданието (правдата). Историята на Църквата познава доста случаи, в които благочестието се е изродило в лицемерен легализъм и себеправедност отблъскваща хората от Спасението!

Социалното евангелие и политиката днес
Поради краха на марксизма в световен мащаб, много политически партии и движения прегръщат идеите на социалното евангелие, като една работеща алтернатива. Например мексиканските сапатисти, колумбийската групировка ФАРК и перуанската „Сендеро луминосо”, оставят атеистичния марксизъм-маоизъм и приемат идеите на социалното евангелие.

В САЩ в началото на XX век Движението на социалното евангелие оказва сериозна подкрепа на Демократическата партия , но идеите му не дават очаквания резултат за привличане на избирателите. Въпреки това и до днес социалното евангелие има сериозен принос при формирането на идеологическите и икономически платформи на ДП, без това да променя нейния либерален статут. В редиците на ДП има много хора свързани с идеите на социалното евангелие. В последните години често се споменава името на д-р Антъни (Тони) Камполо-баптистки пастор и университетски преподавател , съветник по духовните въпроси на президента Бил Клинтън и изявен проповедник на социалното евангелие! От друга страна един от големите религиозни култове- Нова апостолска реформация (НАР), също се базира на идеите на социалното евангелие, но подкрепя Републиканската партия.

Водачът на НАР – Питър Вагнер се запознава със социалното евангелие и по-специално с богословието на освобождението, докато е мисионер в Боливия. Интересното е, че през 1970г. той публикува книгата „Теологията на Латинска Америка – радикална или евангелска?” („ Latin American Theology, Radical or Evangelical?”( Grand Rapids, MI, Wm. B. Eerdmans, 1970).

В тази книга Вагнер критикува идеите на Ричард Шаул, Хосе Мигез Бониньо и Рубем Алвеш като казва: ”…Със сигурност можем да кажем ,че марксистко ориентираната идеология при тях е толкова колкото библейската…”(стр.59). Обвинява ги, че проповядват вид синкретизъм, който отдалечава църквата от първоначалната и цел – да довежда хората при Бога, чрез Исус Христос! Християните имат социален дълг към хората, като израз на християнска любов, но това служение, може да включва капитализъм, може и социализъм. Може да бъде постигнато чрез естествена еволюция, но може и чрез насилствена революция! Латиноамериканските леви имат право да критикуват евангелските църкви за недостатъчното социално ангажиране, но това трябва да е на втори план, а приоритетни да са религиозните дейности!

Очевидно е, че на малко по късен етап Вагнер осъзнава потенциала, който тази идеология притежава и я адаптира така, че да бъде възприета положително от американската аудитория! За разлика от латиноамериканците, които открито проповядват и въоръжена борба, Вагнер поставя ударение върху теономията, постигната с политически средства! Не случайно НАР охотно демонстрира политическите си пристрастия, както и подкрепата за своите кандидати. Известни са ни имената на Сара Пелин и Мишел Бакман, които членуват в НАР и на Рик Пери, който симпатизира на НАР.

Разликата между социално евангелие на НАР и „класическото”, се състои в обществените групи към които е насочено. Едните са се насочили към богатата и средната класа, а другите към афроамериканците, имигрантите и бедните слоеве на обществото. Очевидно е ,че социалното евангелие има позиции в американската политика, а от там и възможността да влияе на целия свят!

В България проводници на социалното евангелие са структурите на вероизповеданието АРЦ, което е част от НАР и някои гравитиращи около тях малки църкви. Начинът по който те налагат презвитерианския реконструкционизъм и постмилениализъм, както и еманципацията на ромските пастори обединени в АРП, е пример за налагане на богословски режим от латиноамерикански тип на социалното евангелие т.е. реформирано богословие предложено от харизматичен тип църкви на бедни малцинствени общества. В момента АРЦ развиват бурна обществена дейност, въпреки че като членска маса вероизповеданието е доста малобройно. Идеята е чрез множество инициативи да попаднат в публичното пространство, а от там и в политиката.

Забъркването на църквите с политиката винаги е имало трагични последици за истинските вярващи! Нека не забравяме, че само допреди 70-80 години протестантските църкви в Германия са имали решаващ принос за избиването на милиони евреи и ХИЛЯДИ ХРИСТИЯНИ с еврейски произход! И това само за да се харесат на националсоциалистическата партия и нейния лидер Адолф Хитлер! Подобно на своите предшественици, днешните поборници на социалното евангелие се стремят всячески да докопат властови позиции, уж за да построят Божието царство, а всъщност за да могат да се справят с Църквата.

Няма да е странно, ако постигнат политически успех, тъй като точно социалното евангелие със своята антропоцентрична насоченост може би е едно от ученията, които ще подготвят почвата за идването на антихрист! Не твърдя, че точно в този формат ще бъде платформата му, но съдейки от протичащите в света процеси, можем да допуснем, че има такава вероятност!




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: otrudeni
Категория: Други
Прочетен: 318235
Постинги: 80
Коментари: 78
Гласове: 116
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031