Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03.2016 07:59 - Либералният ислям в светлината на християнската есхатология
Автор: otrudeni Категория: Други   
Прочетен: 1511 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 02.03.2016 12:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                Либералният ислям  в светлината на християнската есхатология

Страхил Иванов

Свидетели сме как през последните десетилетия, глобализацията на света,  безотказно и необратимо променя Земята. Войни, локални конфликти и хуманитарни кризи предизвикват движение на човешки маси сравними с Великото преселение на народите. Вече не може да се говори за независими национални държави. Развитието на комуникациите, космическите технологии и въоръжението превърнаха света в глобално село, а самите държави все повече се съобразяват със световните тенденции в политиката, икономиката и културата. 
Всички тези фактори, ни принуждават, независимо от желанието ни, да следим световните събития и да се опитваме да предвидим и предпазим от евентуалните негативни последствия за нас.
Понеже за нас
като християни е важно да се ориентираме правилно в събитията на нашето време, ще се опитам да изложа едно премилениално виждане за връзката между събитията днес и Последното време, като спомена само някои от по- важните аспекти на тази връзка.
 В различни части на Библията, но особено в Новия Завет, са набелязани две  основни действащи лица - “Звярът” и “Лъжепророкът” в Откровението на ап. Йоан Богослов. Какво представляват те? Каква е тяхната роля?

Глобалното управление и „Звярът”

След като Даниил описва тази символична фигура като цар, притежаващ земна власт (Дан. 7:7 и сл.), а Откровение 13 гл. го описва като един, на когото ще се поклонят всичките народи, то логично е да заключим, че това ще е политически лидер от световен мащаб, но не и глобален тиранин, владеещ цялата земя (Откр. 19:19) . Този световен лидер ще бъде активно подпомаган от „Лъжепророка“, който ще бъде световен религиозен водач. Възможно ли е целият свят да бъде контролиран от две личности? Според блажени Августин и амилениалистите Антихрист не е личност, а представлява система.1 Откровение 13:18 ни говори за “числото на човек”, следователно той ще бъде човек. Логично е да смятаме, че става дума за личности, които управляват определени системи!

Един от най-важните белези, по който ще разпознаем възцаряването на “Звяра” ще бъде подкрепата, която ще му окаже “Лъжепророкът”.

Глобалната религия и „Лъжепророкът”

“И видях друг звяр... Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие, и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр... И вършеше големи знамения, дотам, щото да направи и огън да излиза от небето на земята пред човеците. И мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра... Направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ. И принуждаваше всички... да им се тури белег на десницата или на челата им; за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име... защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест” (Откр. 13:11).

Както вече споменахме, както „Звярът” няма да управлява сам, така и „Лъжепророкът” ще владее хората чрез всеобща религиозна система. Откровение 17 гл. я изобразява като „голямата блудница, която седи на много води” и „на червен звяр, покрит с богохулни имена” (ст. 1-3). Тук е представена религиозна система, защото е казано не само, че „блудницата” „седи на седем хълма” (Рим) (ст. 9) и става дума за „седем царя”, но и че „блудницата” „... се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици...”, което предполага, че обхваща времената преди и след Христос. За това има и конкретни исторически факти, които са свързани с ранната история на Църквата. Прави ли са били обаче реформаторите, които са смятали, че в този текст става дума за Католическата църква?

Макар че Католическата църква днес изглежда доста отслабена, стремежът й към световна хегемония не е намалял. Римокатолицизмът не жали средства и сили, за да разширява своето влияние във всяка сфера на обществения живот. Голяма част от усилията на Римокатолическата църква са насочени към междурелигиозния диалог. Тя е учредител на Световният съвет на църквите, съоснователка на движениието „Религии за мир” и др. , но НЕ членува в тях. Защо ли? „Религии за мир” има структури към ООН, ЮНЕСКО, УНИЦЕФ и редица дъщерни организации в над 75 държави.
Всички тези организации са обединени под лозунга ” Религиозен мир - световен мир”.

Тук е уместно да си зададем въпроса, защо след като нито една от големите войни на последните три века не е по религиозни причини, в средата на ХХ век се ражда този лозунг и се създават тези организации?

Случайност или планирана стратегия?
Независимо от отговорите на тези въпроси, една глобална религия не може да бъде създадена без участиято на християнството, юдаизма и исляма.
Тези религии доминират в Библейските земи и тяхното участие в събитията от Последното време, не може да бъде игнорирано.

Възможно ли е обединението им в една глобална световна религия?

Само преди 100г., този въпрос щеше да е пълен абсурд, сега можем да разглеждаме  теоретични възможности, а след двадесет или тридесет години, това обединение може да е факт.

Нека да уточня, че не съм радетел за обединение на религиите, нито привърженик на междурелигиозните диалози!

Как християнството ще стане част от Глобалната религия?

Новият завет недвусмислено и нееднократно казва, че в последните времена любовта на мнозинството
[християни] ще охладнее(Мат 24:12) и ще настъпи отстъплението(2 Солунци 2:3).
Това ще стане непосредствено преди появата на Антихрист.
Духовните процеси, които протичат в християнския свят ясно показват засилващото се „охладняване” на вярващите и реалността на библейските пророчества.
Либералното богословие, феминизмът, теологиите на освобождението и социалното евангелие необратимо разяждат устоите на християнските общности.
Невижданата по  размер духовна корупция съдейства за навлизането на всевъзможни лъжеучения , които въвеждат хиляди в заблуда. Много християнски лидери вече са членове на тайни общества и братства, а други са силно зависими от тях. Дългогодишната дейност на държавните служби за сигурност по цял свят, дооформят мрежата от зависими и послушни християнски водачи и водените от тях църковни общности, неспособни да отстояват вярата си.
..............................

Юдаизмът

Тъй като процентът на последователите на тази религия е незначителен дори в самата държава Израел, тя не може да бъде разглеждана като самостоятелен субвкт, а по-скоро като функция на еврейската държава.
Библейските пророчества свързани с Израел ще се изпълнят непременно, но участието на юдаизма в религията на „лъжепророка” почти сигурно ще е резултат от политическо решение на държавата Израел.
.........................................

Ислямът

Голямата въпросителна в пъзела ”Глобална религия”
.
Въпреки претенциите на исляма, че e неподлежаща на промени религия, безпристрастният поглед върху историята на исляма ни показва, че в продължение на 1400г  той се е променял непрекъснато, често в различни посоки.
Само през последните 100г ислямът претърпява редица метаморфози.
В началото на ХХ век, той е „разлагащ се труп” по думите на Ататюрк.

Деколонизацията от средата на века реанимира мъртвеца”и се създават редица държави с ислямско управление, а петролния бум превръща  някои от тях в световни икономически фактори. Започва  „износ на ислям” по цял свят, строят се джамии, училища, ислямски центрове...Безконтролната раждаемост води до увеличение на естествения прираст на мюсюлманското население ...
И какво от това?
През последните десетилетия, болшинството ислямски държави са раздирани от войни, междуособици, преврати и конфликти, които или са предизвикани от самите тях или от конкурентни ислямски държави.
Да знам , че някой ще каже, че американците и евреите са причината за всички войни, ама друг път...

Концепцията за хиджра (преселение) в исляма предоставя на много мюсюлмани възможността да заменят  хаоса, репресиите и беднотията в ислямските държави с цивилизацията, мира и спокойствието на Европа и Америка. Нещо повече - чисто икономическите причини за миграцията са облечени в религиозното практикуване на джихад бил хиджра (джихад чрез преселение).
 Заселването, овладяването и превземането на даден квартал, град, регион и държава действа бавно, но безотказно. Пресен пример е променената етническа и религиозна карта на бивша Югославия, а и сега виждаме почти същото да се случва в някои страни на Западна Европа.Това е добре премерена и отработена през вековете тактика за завладяване на нови територии от исляма.
Дали са в Германия, Франция, Великобритания или САЩ, малцина мюсюлмани са се интегрирали и вписали в обществото домакин. Настойчивите, натрапчиви и досадни искания за „спазване на религиозните права” на мюсюлманските общности в западните държави варират от елементарна липса на възпитание до откровена, нагла арогантност.
Събитията в Сирия и Ирак, зверствата на ДАЕШ, атентатите в Париж и сексуалното насилие над жени в Кьолн, съчетани с огромната бежанска вълна от последните години, успяха да събудят задрямалата Европа от дълбоката хуманистична летаргия.
Западната цивилизация бавно изтрезнява за случващото се. Много правителства затягат мерките за сигурност, въвеждат по-строги критерии за интеграция на мигрантите и започват систематични, планомерни мероприятия за ограничаване и контрол на ислямския фундаментализъм. Тези които откажат да се интегрират в западното общество, просто ще бъдат екстрадирани обратно, там от където са дошли.
Тези мерки, както и очаквания
t срив в икономиките на спонсорите на ислямския тероризъм - Саудитска Арабия, Катар, Иран и др. неминуемо ще доведат до стопиране на ислямското нашествие към Европа и Америка.
Пещерният ислям с бурките, брадите, разгонените нерези и арогантното поведение ще остане в миналото...Вярно е,че промените стават бавно, но са необратими.
Но това не означава, че ислямът ще изчезне, просто ще се измени като форма.

Идва ли времето на либералния ислям?

Ислямските реформатори, подобно на ортодоксалните мюсюлмани,  вярват в основните принципи на исляма, като шестте елемента на Вярата
[1] и Петте стълба на исляма[2] и считат възгледите си за  напълно съвместими с исляма и вярват, че се връщат към принципите на исляма от времето на Мухаммед .

 Понеже за нас християните, ислямските понятия са непознати, ще се опитам да обясня накратко някои от тях.
Основната свещена книга за мюсюлманите е Коранът, който е съставен от отделни глави (сури), а всяка сура от стихове (айети). Сурите  писани в Мека  се наричат мекански, а писаните в Медина –медински.
Освен Корана в исляма има и сборници със предания наречени хадиси или Сунна.
Ортодоксалния ислям ги приравнява с Корана и те са базата на Шариата (ислямския закон), както и на ред норми и традиции. Някои от тези хадиси говорят за практики и прави;а, които не само, че не са споменати в Корана, но и са в противоречие с него.
Например в Корана не съществува наказание за вероотстъпничество, а само е обещан адът в отвъдния живот за тези, които се отричат, но чрез хадисите смъртното наказание  е въведено като практика и ежегодно хиляди хора биват избити за отстъпничество от исляма.
В Корана наказанието за прелюбодейство е 100 бича, но хадисите са го превърнали в убийство с камъни и т.н.
Поради такива причини либералните ислямски богослови отхвърлят тези предания, които противоречат на Корана, а някои отхвърлят изобщо Хадисите изцяло.
Това не е нещо ново. През цялата история на исляма е имало противопоставяне между школите на привържениците на хадисите  и привържениците на Корана.
Един от неизменните спорове е тълкуването на Корана. Докато едни от тях използват хадисите, които са предполагаем довод и тълкуват с тях категоричното(Корана), то другите категорично не приемат тълкуването на Коран с друго, освен с Коран – знаменията взаимно да се обясняват.
Много тълкувания на Корана, чрез хадисите са „политически поръчки, които  водят до фалшифициране на откровението”.

Движението за реформа използва монотеизма  "като организационен принцип на човешкото общество и основа на религиозните знания, историята, метафизиката, естетиката и етиката, както и социалния, икономически и световен ред"[3].
Ето няколко основни момента от идеите на ЛИ

  Право  на индивида самостоятелно да тълкува Корана. Някои изцяло отхвърлят хадисите.

  По-критично и разнообразно разглеждане на религиозните  текстове.

  Пълно равенство между половете във всички аспекти, включително ритуалните молитва и други ритуали.

  По-широк поглед върху съвременната култура, облекло и взаимоотношения.
 Правилата за скромност при облеклото на мъжете и жените  са личен избор, а не наложена забрана.

Интересен е начинът по който реформаторите тълкуват двете често противоречащи си части на Корана. Понеже в Мека първоначално Мухаммед е живял и проповядвал в мир, посланията на меканските  сури са толерантни, миролюбиви и диалогични. След прогонването му от Мека и преселването му в Медина, послянията на мединските сури  са  агресивни, нападателни и безпощадни спрямо „враговете на исляма”.
Либералните ислямски теолози твърдят, че това са двата модела на поведение на мюсюлманите, в зависимост от средата в която живеят.
Ако са в мирна държава, където не са преследвани и репресирани, те трябва да са толерантни и диалогични, а ако бъдат нападнати, имат правото да се защитават и да упражняват джихад.
Самият джихад също не е еднозначно понятие и зависи от обстановката.
„ Джихадът не е само размахване на мечове, както мнозина смятат. Той е старание за усъвършенстване на човека. По тази причина преди всичко той е стремеж към отстраняване на негативните качества, борба със собствените недостатъци и освен това - подчиняване на злите помисли на душата. Както е повелил Последният Пратеник, големият и съществен джихад е именно това. А въпросът за самата борба с оръжие е много специфичен и е само по принуда и при отбрана. Ислямът определя този джихад за "малък" и той се използва при отбрана на богатството, родината, религията и собствения живот, за премахване на преградата между Всевишния и хората и за отваряне на пътищата за усъвършенстване на човека. „ [8]

Диалогичен, плуралистичен, гъвкав и модерен, либералният ислям с лекота прониква и се разпространява в Европа и Америка. На практика в ислямските страни той среща доста повече трудности и някои водещи теолози заплащат с живота си.
 Целта на „мекия”  ислям не е просто да реформира мюсюлманския свят, а най-вече да завладее западната цивилизация, където ортодоксалният ислям е в патова ситуация.
 Наистина той  не е широко разпространен все още, но се развива с неподозирана скорост, радва се на политическата подкрепа на западните правителства и е радушно приеман от официалните християнски изповедания, като  градивен партньор в междурелигиозния диалог.
Неслучайно една от емблемите на съвременния либерален ислям - Фетхуллах Гюлен е приеман не само от различни политически лидери, но и от Вселенския Патриарх Вартоломей, папа Бенедикт
XVI, еврейски равини и други религиозни лидери. Самият Гюлен притежава огромна медийна империя и верига от над 1300 училища по цял свят, които  обучават кадри за разпространение на либералния ислям...

......................
На пръв поглед този ислям е почти симпатичен, модерен, толерантен... Само така изглежда.
Сам по себе си ислямът е квинтесенция от всички гностични учения от времената на Ранната църква, съчетани с устни псевдохристиянски и еврeйски предания.
Либералният ислям не е друг ислям, а е точно толкова агресивен, безкомпромисен и враждебен на християнството, колкото и ортодоксалния.
 Промяната е само външна и има за цел по-лесното му налагане в западното общество. Подобно на арабин, който е съблякъл кирливите бедуински дрипи, издокарал се е с модерни дрехи и е дошъл да „завладява” Европа.
Въпреки привидната си толерантност „мекият” ислям отхвърля авторитета на Писанията, троичността на Бога, божествеността на Исус Христос, кръстната Му смърт и Възкресението, като в същото време с голяма почит обяснява какъв „велик пророк е бил Иса бен Мариам (Исус – синът на Мария) и как очакват неговото завръщане на земята.
[4]
След всичко прочетено до тук, може би е логично точно този ислям да стане част от глобалната религията на лъжепророка.
Но няма да е само той.

Исус Христос ясно и категорично ни предупреждава, че ще се появят много лъжепророрци и лъжемесии, ще има слухове, че някъде се е появил Христос, тези лъжехристи ще вършат дори велики чудеса и знамения, та ако могат да заблудят и избраните, но най-важното, което Той казва за Последното време е:

А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете!
Марко 13:37

.......................................................................................................................

Написаното от мен е само един опит да направя паралел между християнската премилениална есхатология и събитията по света в наше време.
Не твърдя,че тозно така ще стане, нито имам пророчески претенции.
Това е само хипотеза!


[1]
http://www.internetdict.com/bg/answers/what-are-the-main-beliefs-of-islam.html

[2]https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%8A%D0%BB%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BC%     

[3] http://bg.fgulen.com/content/view/29/6/

[4] http://www.obedinenienareligiite.com/article8_a1.html




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: otrudeni
Категория: Други
Прочетен: 318259
Постинги: 80
Коментари: 78
Гласове: 116
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031