Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2011 20:09 - Има ли някой, който се е справил по-добре от американците?
Автор: otrudeni Категория: Други   
Прочетен: 1950 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 27.12.2011 20:24


Има ли някой, който се е справил по-добре от американците
  Откъс от книгата на Джийн Едуардс "Американизация на христъиянството"

Най-великите неща в историята на християнството през последните 100 години не са се случили на Запад. Американците нямат никакво участие във великите проявления на християнската вяра, появили се през този век. Трите най-ефективни дела за Бога през последните 100 години идват от ръцете на хора с тъмен цвят в земите на хора с тъмен цвят! Трима мъже завещаха на вас, неамериканските, свидетелство, че нещата могат да се направят по-добре. И тримата работници идват от Далечния Изток: делото на Бакхт Сингх в Индия, на Прем Прадхам в Непал и Уочман Ни в Китай. Всички те създадоха църкви и тези църкви запазиха такъв процент от новоповярвалите, какъвто никоя западна мисия, църква или парацърква не е и доближавала. И в трите случая Христос и църквата бяха в центъра на делото по начин, който ние западняците дори не можем да осъзнаем. И трите дела бяха уникални и ефективни. Всички те имаха невероятен процент на запазване на ново повярвалите, но нивото на Прем Прадхам бе феноменално. (Делото на Бакхт Сингх е съвсем близо след него.) И трите дела бяха дела, които запазваха плодовете. Делото в Индия бе неповторимо. Делото в Непал бе неповторимо и органично. Неповторимо в своята форма и уникално за културата, то съответстваше напълно па. хората от Непал. Но тук се крие позора за нас американците. Ако делото на тези двама мъже, Прадхам и Сингх, беше станало в Америка, и ако те имаха английска кръв, тяхното влияние щеше да бъде огромно. Ако бяха американци, делото им щеше да има влияние в световен мащаб. Хиляди, дори десетки хиляди хора, щяха да седят в нозете на тези работници. Но тези мъже не бяха американци. Те не бяха бели. И делото им поне мъничко не приличаше на западно. Затова нито един американец не се възползва от възможността да се научи от тези мъже. Това не е всичко. Много от западните мисионери (американци и британци) мразеха тези мъже, мразеха местните им съработници и също техните църкви. Другата част от западните мисионери ги презираха и гледаха на тях сякаш не съществуват. Често тези мъже бяха атакувани и представяни като злодеи. Някои хора направиха всичко по силите си да унищожат тях и делото им. Защо? Защото тяхното дело беше автентично и местно. Такива дела ни ужасяват! Защо? Не знам. Може би защото тези мъже и тяхното дело извършиха „най-ужасния" грях от всички: Те не зависеха от американски пари. Нито дори за миг. Това не просто плашеше западните мисионери, това ги ужасяваше. Да не зависите от западни пари означава, че западняците не могат да ви контролират. Нито пък можем да контролираме повярвалите чрез вас. По-лошо, ако делото ви е органично, тогава местната форма на църква ще допада и ще привлича местните християни от американизираните църкви и ще ги въвлича в органични църкви, които „допадат" на местните хора. Това ни плаши! Това представлява заплаха за нас. Защо? Защото подкопава властта ни, финансовата ни основа, броя в нашите редици. Когато последвате местен служител, никой в Америка не може да си пише точки за него. Когато това се случи, загубваме парите си. Местните хора забелязват, когато има църква, която им подхожда. Те си тръгват от американизираните църкви и си отиват у „дома". Това се случи в Китай и Индия. Много от местните хора напуснаха американизираните църкви. Мисионерите бяха много ядосани, когато това се случи. А трябва да бъде точно обратното. Като мисионери, нашата цел трябва да е да видим как християните напускат неорганичното заради органичното. Когато това стане, то не трябва да бъде като дърва в огъня на нашия гняв. Всеки би могъл да види очевидните разлики в тези диаметрично противоположни форми на християнската вяра. Местните ликуваха; мисионерите атакуваха!! Една местна форма на Христовото тяло е смъртна заплаха за империалистичната нагласа на британските и американски мисионери и на парацърковните организации. Ние се чувстваме застрашени от едно местно дело, напълно извън нашия контрол. Още по-застрашени се чувстваме, ако това дело е успешно! Полудяваме, ако е и красиво! Тези две дела, бедни откъм пари, но богати на хора, успяха да надминат всичко, което Запада някога е правил в тези страни! Или в Америка! Тези дела бяха напълно различни от западните църковни пейки и амвони, Библейски училища и пастор в центъра. Но отново се връщам на темата за срама. Ние не проявихме интерес да се научим от тези мъже. Това говори много за американската християнска нагласа. Никой не дойде да се научи от тези двама мъже!! Имайте предвид, че понастоящем десетки хиляди млади мъже тук в Америка учат в семинарии и библейски училища из цялата страна и из целия панаглийски свят. Всяка седмица християни идват на тълпи на семинари, конференции, лагери и уъркшоп срещи в търсене на повече от Христос. Те идват от целия английско говорящ свят да застанат в нозете на няколко успешни пастора. Въпреки това, най-добрите дела на тази планета през последните 100 години остават напълно незабелязана. Съмнявате се в това? Опитайте се да намерите нещо за делото на тези мъже в която и да книга за историята на мисиите! Опитайте се да намерите тяхната история в която и да е книга за мисии. На Уочман Ни ще са посветени две изречения. На Прадхам може би едно, може би не. Запада дори не знае за Сингх. Това не е всичко. Въпреки че стотици хиляди западняци седят в нозете на западните служители, нито един западняк не отиде в Индия и не седна в нозете на Бакхт Сингх. (Имаше някои, които направиха няколкодневни посещения! Обаче никой не остана там три години!) Никога нито един западняк не е сядал в нозете на Прем Прадхам. Нито един. Въпреки че той може би е най-впечатляващата фигура в историята на църквата за хиляда години. Защо е това недоглеждане? Защото тези мъже не са западняци, тяхната кожа не е бяла, техните методи са различни, културата им е странна, църквите им са органични... следователно абсолютно незападни по съдържание. Освен това кой би искал да се сближи с мъже, толкова неодобрени от мисионерите! Ние сме американци! Те бяха индийци, ние сме американци. Те бяха непалци, ние сме американци. Скъпи местни! Чуйте ме: Ние американците нямаме интерес към автентичното местно християнство. Ние американците нямаме интерес към неподправена, автономна, самоиздържаща се, уникална, различна по вид църква във вашата страна. Ние разбираме от едно единствено нещо. Ние ви донасяме американско християнство и американска църква. Вие нямате избор!! Ние ще застанем срещу вас с цялата си сила, влияние и пари, ако се опитате да изградите органично, местно християнство. Нито един учител по мисионерство на тази планета не предложи на младите хора в Америка, които се обучаваха за служението, да посети тези църкви в Индия и Непал. Нито един мисионерски борд или парацърковна организация не отиде да разучи методите на тези мъже или да се научи от живота им! Много от нас избраха да атакуват тези мъже, с нокти и зъби. Защо? Защото сме слепи. И сме от Запад! Преди всичко ние сме слепи за еклесията, за църковния живот, за общността на вярващия! Ние дори не можем да си представим нещо местно и неподправено. Никога не сме чували за нещо органично; дори не знаем какво означава тази дума. Ние американците не знаем нищо за църковния живот) ние знаем църквата само такава, каквато ни е завещана от Реформацията... едночасово ежеседмично събитие, което става в неделя сутрин. И нищо повече. По-лошо, ние не можем да видим нашето чувство за превъзходство. То е толкова естествено за нас като дишането. Ние дори не осъзнаваме, че го имаме. Ние никога няма да се променим. Ние също знаем твърде малко за кръста. Но най-лошото от всичко е, че американците никога не са присъствали на среща на органично тяло от вярващи. Нито във вашата страна, нито в нашата. В цялата си история ние американците никога не сме виждали органично, неподправено, съответстващо на културата американско проявление на църква. Вероятно ще се чудим какво е това, ако някога го видим. Разбирате ли какво казвам? Американците никога не са виждали органично американско проявление на църковен живот през целия си живот!!
18
В Америка има най-малко местно проявление на органична неподправена църква, отколкото в която и да е друга страна на земята, където се събират християни! Ние имаме нужда от абсолютно същото нещо, от което вие се нуждаете. Това, което вие нямате, е точно това, което и ние нямаме. Съмнявам се, че повечето американци ще пропътуват стотина мили, за да посетят органична църква. Ако пък ни стане чак толкова интересно, най-вероятно ще я посетим Веднъж. Сигурно това, което видим, ще ни накара да се мръщим! Или ще ни се стори не особено важно за живота ни, за евангелизирането, за мисиите и за нашата отчаяна нужда да видим истински църковен живот. Сега вече имате поглед върху мисловната нагласа на западно-британо-американо-империалистичната колонизация на Християнската вяра. Това е тъжна гледка към пълната ни незаинтересованост и несъзнателно пренебрежение на културата на другите, към автентичното и към „чуждото" дело във Вашата страна. Ние нямаме органична църква - вие също. Ние имаме нужда от такава - вие също. Това ни поставя на равна нога. Може ли да съществува във вашата страна автентична, органична, местна църква? Кой ще се осмели да започне? Как се прави това?
9

Възможно ли е съществуването на автентични църкви в неевангелизирани земи
Представете си страна, в която няма християни. Това означава страна без местни работници и църкви. Това е възможно най-трудното място, на което може да разцъфти нещо органично. Ето проблема: Делото в тази страна трябва да бъде започнато от чужденец! Абсолютно необходимо ли е този чужденец да представи чужда версия на църква... както ние американците Винаги правим? Възможно ли е този чужденец да не донася своя вид църква в тази страна? Има ли някакъв начин този народ да открие автентична, органична църква, дори когато единственият християнин, когото познават, да е от другата страна на планетата и да идва от напълно различно общество? Това са важни въпроси. Струва ли ни се възможно новоповярвалите - все още младенци - сами да открият свой уникален вид църква? Ако отговорът е да за тях, то тогава е да и за вашата страна! Но как християнският работник да не вмъква своята култура, която е чужда за местните хора? Възможно ли е да се създаде църква, която да е местна? Органична! Да не е чужда! Да не е американска! Нека да поговорим за Албания. Тя е най-удачната лаборатория. Албания е съвършеният нагледен пример. Използвам Албания за пример в книгите The Way the Church Ought to Be и The Man Most Needed. Както и в настоящата книга. Защо Албания е най-добрият нагледен пример? Защото Албания е уникална в човешката история. Никога преди не е имало страна като Албания и никога няма да има. Да отидеш в Албания да проповядваш евангелието е все едно да отидеш в някой град през първи век, където изобщо не са чували за Христос. Дори повече! Дори в земите, в които е отивал Павел, е съществувала някаква религиозна история. Но не е така в Албания. Албания представлява първата страна в цялата човешка история, в която народът й е съществувала без каквато и да е религия! Човечеството не познава друго подобно нещо. Албания е уникална. Въпреки това американските мисионери проявяват дързостта да отидат в Албания и да дадат на тези хора ужасните американски църковни богослужения. Ние сме ревностни да занесем на Албания смъртоносното нещо, което задушава църквите тук в Америка. Ние сме в Албания, за да сме сигурни, че вие албанците сте седнали, подредени в редици с лица, обърнати към амвона, че ни давате десятъка си, че имате водачи за песните и че стоите тихо, докато проповядваме. Ние сме решени да видим всички хора на земята да посещават нещастни, скучни американски богослужения! На нас американците ни липсва разбиране за това как да проповядваме евангелието по начин, който позволява на църквата в други земи да има местна, автентична форма. Редът в нашите богослужения е ужасен като католическа литургия. Може ли да се създаде нещо органично? Ние американците изобщо не знаем как се създават църкви по начина, по който те бяха създавани през Първи Век. Ако ние не знаем как става това, това означава ли, че то не може да стане? Ако ние нямаме интерес, това означава ли, че не е важно? Ако американците не могат да го направят, това означава ли, че не е възможно да се направи? Възможно ли е това... в Албания? В Турция? В селата във вътрешността на Китай? Или винаги трябва да предлагаме на новоповярвалите в тези затворени страни чужд стил църкви? През шестдесетте години на моето съществуване на тази земя съм обиколил голяма част от тази планета. Но все още не съм видял нито един западен християнски служител, който да е дал някакъв знак, че има интерес да открие нов начин за провеждане на срещите... или нов начин за основаване на църкви, който зачита културата на другите, или който да има интерес към еклесия, която да съответства на живота на местните хора! Нито един американец или британец не е посветил живота си и себе си за постигането на такава цел. Ние мислим как да печелим души. Или за нещо друго. Но не и за църковен живот. Никога за местен, близък църковен живот. Има ли поне един мисионер, който сериозно да се е замислял, че налагаме на хора с различна култура богослужения в стила на Протестантската Реформация. И че им донасяме проклятието на американския неделен ритуал. Ако има такъв, аз никога не съм виждал човек, който да е направил нещо значимо, за да спре това!! Никога не се е повдигала сериозна дискусия за това ужасно пренебрегване на нравите на другите народи, за тази върховна обида към тяхната култура. Възможна ли е органична църква в току-що отворена страна? Да споменавам ли, че нямаме никакво доверие на местните вярващи? Никога не ни идва наум да се приберем у дома, щом сме проповядвали вече евангелието и църквите са създадени. По-голяма част от американските ни пари би трябвало да отиват при местните работници, а не при американци. Има два начина, по които можем да започнем. (На практика всички пари, дадени в Америка, отиват при американски мисионери. И всички тези американски мисионери са настроени за американска колонизация на вярата в земите, в които отиват. Само малка част от нашите пари отиват за местните и тази част е под строг контрол.) Как може Албания да има местна църква? Църква, която да е албанска от начало до край? В Албания няма никакви местни работници. Задължително ли е следствието, че Албания трябва да бъде американизирана, просто защото няма албански работници? Не! Има начин. И той е следният.
Има начин, по който църквата може да бъде органична, дори и всички работници да са чужденци. Нужно е само да изхвърлим, всичко, което правим,, и след това да правим, нещата по примера на Павел. Павел беше евреин. Той произлизаше от елитарна култура. (Евреите бяха благословени със същия вид арогантност, която американците и британците проявяват към други земи и народи.) Как Павел успя да не намесва своето културно влияние при основаването на църкви сред езичниците? За щастие той бе роден и отгледан в земя на езичници, поради което познаваше езическите общества. Вероятно Павел е могъл - несъзнателно - да донесе юдейско влияние в езическите църкви. Но не го е направил. Чужденецът Павел основава църквите така, че да не допусне това. Целта на Павел бе органична църква. Павел основаваше църквата. Докато тя все още бе в своето детство и не закостеняла... Павел напускаше града. Раждаше се една църква от някогашни езичници. Раждаше се органична, местнa църква!! Ето, възможно е. Павел успя!! И във вашата страна може да стане това! Но това не е всичко! Павел не спря дотук. Той насочи усилията си да изгради местни работници. Работници, които не бяха евреи. Ние насочваме цялото си внимание да обучаваме американци, които да изпратим в чужди страни. Това е лудост. Лудост или не, никой никога не го поставя под въпрос. И това не се променя. И никога няма да се промени. Вие, местните, трябва да издигнете работници из сред вас. И трябва да го направите по начин, който няма нищо общо с нашите начини и методи. Осъзнавате ли, че повече от деветдесет и девет цента от всеки долар, похарчен за обучението на работници, е похарчен за обучението на американски работници? Американските работници във вашите земи са гаранция, че ние - не вие - ще сме главните водачи! Нашите църковни традиции, не вашите органични събрания, ще се превърнат в нормата във вашата страна. Ако Павел беше използвал тези пари, той щеше да похарчи всеки цент за обучението на местни работници сред езичниците. Вашата цел трябва да бъде винаги като тази на Павел. Органични, местни, автентични църкви... основани от местни работници. А ние чужденците? Ние трябва да се откажем от западните си методи. Трябва да правим нещата като Павел. Тръгвайте си възможно по-скоро! Забележете, че Павел не обучи други евреи да работят в езическите църкви. Той обучи равнозначните на днешните албанци, непалци, румънци и т.н. Никога - нито веднъж - той не обучи юдейски, галилейски или еврейски основател на църкви. Всички работници, които обучи, бяха бивши езичници. Аристарх, Тихик, Трофим, Гай, Тит и Епафрас бяха всичките езичници. Тимотей, наполовина езичник, бе отгледан в страна на езичници и всичко, което научи, бе научено в църква, съставена от езичници. Това бяха мъжете, които Павел обучи да изграждат църкви. Дано се умножават потомците му. Дано се умножават потомците им. Ако американците не могат да следват този модел (1) да позволят църквите да открият органичен църковен живот, (2) да ги оставят колкото се може no-скоро, и после (3) да обучат само местни работници (без библейски училища, защото библейските училища са самото олицетворение на американския ум)... ако ние американците не можем да направим това, тогава трябва да си дойдем у дома! Аз съм американец. Аз съм напълно против американските мисии в почти всяка форма, вид, начин или стил. Аз вярвам в местна църква, със своя местна форма, водена от местни хора и подхранвана от местни основатели на църкви. Изпитвам свещен ужас от това, което американските и британски мисионери и парацърковни организации правят на мисионерското поле. И от това, което не са спирали да правят от времето на Уилям Кери още от 1790 година! И какво е това? Ние създаваме една британска християнски вяра по целия свят. Само че днес това не го правят толкова британците, колкото американците. Но то си е пак британска вяра, защото британците направиха това с нас американците преди около 300 години! (Ще повторя. Ние американците никога не сме виждали на нашата собствена земя органична, автентична, местна църква, която да подхожда на американската култура. Ние сме без местно проявление на църква като Албания... като вас) Въпреки всичко казано по-горе, аз не бих се поколебал да основа църква в която и да е страна. Защо? Първо, защото от първия ден ще кажа на тези скъпи местни вярващи какви са моите чувства по отношение на тази всесветска американизация на християнската вяра. Второ, още от първия ден ще обясня на тези местни вярващи, че ще си тръгна и ще ги оставя... скоро. Много скоро! Трето, докато съм с тях, аз ще черпя от техния местен опит, култура, нрави, обичаи и уникалност. Ще направя всичко по силите си да се уверя, че те се гордеят със своите методи и обичаи, с уникалните си проявления и особености, и ще ги насърча да запазят местните си начини. Четвърто, ще им представя Христос. Нищо друго, освен Христос. Пето, ще им окажа практична помощ за създаването на нещо органично. След това ще си тръгна!"И тази група от вярващи сама ще открие за себе си „църковния
21
живот"! Те ще се събират в домове. (Няма да имат презвитери. Не в началото.) Няма да имат пастор. Нито сега, нито когато и да било!! Те ще се привържат един към друг и ще открият своя собствен начин на събиране. Къде ще бъда аз? Някъде другаде! Последно, ще направя всичко по силите си да обуча местни работници, по-специално местни основатели на църкви! И ако уловя тези вярващи в американщина или смесване на културите, ще ги изправя в ъгъла и ще ги накарам да слушат песните на Елвис Пресли, докато се покаят! Тези неща не са трудни за правене. Такъв беше методът на Павел. Умолявам ви, скъпи приятели западняци, правете нещата като Павел или изобщо не ги правете!! Преди няколко дни седнах с един американски мисионер в Албания. Той отбеляза, че вярва, че след десет години Албания ще бъде най-християнската нация на света. Той имаше видение, че в Албания ще има повече спасени хора, отколкото на което и да е друго място на света. Не се реших да му кажа какво си мислех. На вас ще кажа. Надявам се, че греши. Защо? Ами, ако всеки мъж или жена в Албания на около седемнадесет години стане християнин... след десет години църковните сгради ще бъдат празни. Чуйте ме! Американци, чуйте! Всички християни на тази земя, чуйте! Християните няма да ходят на църква всяка неделя сутрин твърде дълго. Те ще спрат да ходят на църква. Или, понеже ще ги изпълните с вина, те може да се насилят да посещават скучните ви, американизирани богослужения... поради чувство за вина. Но дори и да е така, все някога ще се уморят от това. Тези срещи, които въвеждате в Албания, след десет години ще бъдат толкова ужасни, колкото нашите. Толкова ужасни, че биха смазали слон. Ще продължим да губим ново повярвали дотогава, докато разпространяваме настоящата протестантска църква с нейните пейки, амвони, лица, обърнати напред, църковни сгради, пастори и богослужения с мълчаливи миряни... без възможност хората да споделят по време на срещата. Просто не се отделяйте от този изпитан модел и дори всички хора на земята да се спасят, те няма да дойдат и да останат във вашите американски църковни богослужения!! Сега нека да отидем в Индия. Бакхт Сингх е човек, за който вероятно не сте чували. Той и неговите съработници са спечелили десетки хиляди хора за Христа. Можете ли да намерите тези новоповярвали? Да! В 600 процъфтяващи, възхитителни, вълнуващи общества из цяла източна Индия. Тези църкви запазиха своите новоповярвали. Защо? Защото тези общества допадаха на хората. Това е едната причина. Ето друга. Ако всички мисионери и парацърковни организации се съберат, за да измислят нещо вълнуващо и неповторимо, и използват целия арсенал - осветление, камери, драма, екшън и дим - в една църква, и след това поставят тази църква в Индия, тя никога няма да бъде толкова чудесна, вълнуваща, възхитителна и радостна като събранията, които Бакхт Сингх е основал. Вие американците, които сега печелите толкова много хора в Албания, няма да ги запазите за дълго! И цялата планета да евангелизират е, пак няма да запазите новоповярвалите, защото вашите събирания са скучни. Освен това, вие дори не знаете какво означава „църква"! Никога не сте знаели. И липсата ви на интерес може би е показател, че никога няма да знаете. Без съмнение това, което разпространявате вече 150 години, никога няма да запази новоповярвалите, независимо колко свят евангелизирате, независимо колко голям е броя на покръстените или колко велико е съживлението, или колко силна е вината. Църквата, която разпространявате, неорганична, мъртва и изкуствена, никога няма да задържи вашия плод. Не за дълго. Защо плодът на Бакхт Сингх все още е тук? Защото той постави Христос начело. Защото той постави църквата начело. Защото църквата бе автентична. Защото той основаваше църквите както ги основаваха през първи век. Но делото в Непал превъзхождаше движението на Бакхт Сингх, защото бе напълно непалско. За разлика от Индия, до тогава в Непал не бе имало никакво влияние от западни християни. Бих желал да ви помоля да отидете в Непал и да видите тези църкви. Бих желал да ви поканя да видите процента на запазените в църквите хора, един от най-високите за последните хиляда години. Бих желал да отидете там и да откриете какво значи органично и какъв е истинският смисъл на автентично. Бих желал да поканя всеки западен служител и християнски водач да отиде там и да стои в нозете на тези хора. Бих желал, но не мога.Защото вие американците буквално сте унищожили това дело!! Докато четете тези думи, органичната църква в Непал е под атака и непалските християни и непалските автентични църкви са подложени на американизация. Скъпи американци, какво мислите по този въпрос? Скъпи неамериканци, скъпи източноевропейци, а вие? Най-добрата ни възможност да видим, да се научим и да посетим органичното в период от 1000 години е на изчезване! Ние я смазахме! Това беше Непал. Сега най-добрата ни възможност да променим методите си за 1000 години е Албания. Но какво правим сега там? Опозоряваме достойнството и културата на един народ. Това е Албания. Ние унищожаваме най-добрата си възможност в църковната история. Ще се променим ли някога? В следващата глава ще хвърлим поглед върху сегашната реална ситуация в американските църкви.


Цялата книга на Джийн Едуардс"Американизацията на Християнството", можете да изтеглите от http://www.morphono.com/books/american.pdf



Гласувай:
2



1. ekspertenkolektivz - Да
27.12.2011 21:42
Много е добро и ценно. Поздравления за поста!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: otrudeni
Категория: Други
Прочетен: 318879
Постинги: 80
Коментари: 78
Гласове: 116
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031