СЕКТАНТСТВОТО В ЦЪРКВАТА ДНЕС

от Рангел Младенов

„Отче свети, опази в името Си тия, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. Заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината. И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение, да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил. И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно. Аз в тях, и Ти в мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил, и си възлюбил тях както си възлюбил и Мене”

Това е част от една от последните молитви на Исус. На практика, ако изключим молитвата Му в Гетсиманската градина няколко часа по – късно или тази на кръста, това всъщност е последната молитва на Исус. И като такава тя е един вид кулминацията на Неговото служение на земята преди да стане Изкупление за човечеството.
Следователно, нещо фундаментално има в тази последна молитва на Исус преди Неговата смърт! Какво обаче е то? За какво се моли Той? И защо?
Разбира се, има няколко неща, за които се моли Исус в тази молитва, но аз бих искал да обърна внимание само на ЕДНО от тях – нашия Господ се моли за ЕДИНСТВОТО в църквата – Тялото Христово, Неговата Невяста!!!
За да бъдат едно, както и Ние сме едно??? Това ли каза Исус? Кои да бъдат в едно? Тези, които вярват в Неговото име. Аз и ти!
За да повярва света, че Ти Си Ме пратил??? Кога ще повярва света? В какво да повярва? Когато ние, вярващите в Неговото име сме свързани в единство!
За да бъдат съвършени в единство („за да бъдат в пълно единство” – Православен превод)??? Нима така наистина се моли Исус? И какво значи да бъдем в съвършено, в пълно единство?
За да познае („за да разбере” – Цариградски превод) светът, че Ти Си Ме пратил??? Как света ще разбере, че Исус е дошъл на този свят за неговото изкупление? Отговорът е очевиден – когато аз и ти живеем в единство, в съвършено единство!
По въпроса за единството се е казало и изписало много. Не бих искал да се занимавам с това сега, защото моята цел е да покажа един ФАКТ, който съвсем не е за пренебрегване – факт, който всъщност е ТАБУ в църквата днес.
ТОВА Е ВЪПРОСА ЗА СЕКТАНТСТВОТО В НЕГОВОТО ТЯЛО – ЦЪРКВАТА!!!
С тази молитва Исус се моли в Йоан 17 гл. – молитвата е наречена „Първосвещеническата молитва на Исус”, защото в нея Той казва:
„Аз освещавам Себе Си”, като в Съвременен превод 2004 и Православен превод се казва „посвещавам Себе Си”, което значи следното – „Аз принасям в жертва Себе Си”.
Исус бе Агнето, посветено в жертва за греховете на човешкия род. Исус каза:
„Аз посвещавам Себе Си в жертва за вас и за всеки, който би повярвал в Мене чрез вашето благовестие. Моля се вие и всички след вас да бъдете в съвършено единство, за да познае и повярва света, че Аз Съм изпратен от Отец за изкуплението на човешкия род” (перифраза на Йн. 17:11,19 – 23)
С други думи, Исус умря за една ЕДИННА ЦЪРКВА!!! А такава ли е тя???
Нека видим…

Въпроса със сектантството ме е занимавал през последните шест години. Свидетел съм как нови църкви се създават с оправданието (и извинението), че „това е Божията воля”, „Бог ме е призовал да бъда пастор”, „за всеки влак си има пътници”, „Тялото е едно, но частите са много”, „църквата е една, а многото и различни нейни проявления всъщност са израз на многообразната Божия благодат”, „ако зад всеки ъгъл има кръчма, то значи, че зад всеки ъгъл трябва да има и църква” и други подобни клишета, оправдаващи сектантството в църквата днес.
Преди две години записах своите размисли по отношение на формата на църквата, която имаме днес. Тогава казах следното:

„Днес имаме толкова много деноминации, църкви и структури, че по моему света с основание ни нарича „секта”, защото той вижда нашето разединение и разкол – желание за първенствуване, за власт, несъгласие с това или онова учение или доктрина, гордост, желание за изява – всичко това ни разделя, а иначе вярваме в един Бог, нали? Говорим за единство, но то не съществува! Говорим за любов, но тя е лицемерна, защото не можем да се търпим помежду си. Казваме, че не трябва да бъдем толерантни към нещо, което не е според Писанията и това ни дава основание да си направим „своя църква”, под предтекст, че църквата, от която сме излезли не е в „правилното учение”. След това си правим „своя църква” и нещата са си същите – дори по – зле, защото вече сме отрязали част от Тялото!”
(Намираме ли в Писанията формата на църквата днес, стр. 19)

В Конституцията на Република България е записано:
„Конституционно право е правото на вероизповед, стига това да не е насочено срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани” (гл. 2, чл. 37, ал. 1 и 2)
С други думи, всеки гражданина на Република България има правото да изповядва която и да е вероизповед, стига това да не е против националния интерес на страната. И ако по конституция всеки от нас има правото да вярва в каквото си ще, а следователно да дава израз на тази вяра като организира религиозни събрания, то нека видим дали Библията оправдава такава „свобода” на вероизповеданието. В Книгата е записано:
„Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви: един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички” (Еф. 4:4 – 6)
НИМА???

Нима наистина Тялото е едно? Нима вярата е една?
Ако се информираме адекватно колко са официално регистрираните деноминации в България (протестантските такива) и ако схванем мащабността на неофициалните църковни структури и местни събрания из страната ще разберем, че евангелската църква всъщност е тотално разединена. Освен това, ако се поинтересуваме кой в какво вярва ще видим значителни различия в догмите. Вярно, в някои основни положения (факта, че Исус е умрял за греховете на човечеството и спасението е по благодат чрез вяра) всички тези деноминации и църковни структури са съгласни една с друга. Но на практика между тях има значителни различия по отношение на доктрини като „лидерство”, „десятък”, „Господна вечеря”, „кръщение в Святия Дух”, събота или неделя”, „Грабване, Голяма скръб и Второ пришествие” и мн. други.
В Еф. 5:25 Павел казва, че „Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея”, което ясно подчертава факта, че жертвана на Исус на кръста включваше и това да запази Своята църква в единство. (Всъщност, по въпроса за църквата (кое е църква, коя е църквата и т.н.) не му е мястото тук да коментираме).
Мисля, че ако Павел бе жив днес щеше да извика:

„Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки? Защото кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли като човеци слаби? Нима се е разделил Христос? Павел ли се разпна за вас? Или в Павловото име се кръстихте? Моля ви се, братя, за името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие, и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл”

Около 25 години след смъртта на Исус новосъздадената църква в Коринт вече бе започнала да се разцепва и делокализира в различни секти.
Двадесет и пет години по – рано Исус се моли за единството на църквата (ср. Йн. 17). Днес ние не само омаловажаваме тези думи на Исус, но и като че ли целенасочено им се противопоставяме. Чудя се, ако наистина приемем тази Първосвещеническа молитва на Исус на сериозно, колко ли от църковните общества биха прекратили съществуването си в резултат на изобличението, което тези думи предизвиква в тях, и колко ли нови такива биха били предотвратени да бъдат създадени.

Павел изобличава църквата в Коринт за това, че между тях има раздори (1 Кор. 1:10 – 13). В гр. текст в ст. 10 думата раздори е schisma (σχίσμα) – „схизма, разкол, раздор, ерес” – „Аз съм Павлов; а аз Аполосов; а аз Кифов; а пък аз Христов… Нима се е разделил Христос?” – merizō (μερίζω) – дума, произлизаща от гр. дума meros, която освен всичко, има значение и на „съсловие, група, партия” – с други думи Павел изобличава коринтската църква в „сектантство”, поради разногласията помежду им.
В Коринт имаше раздори и разпри – 1 Кор. 1:11, 3:3 – думата разпри е ἔρις, eris и се превежда като „спор, несъгласие, кавга, раздор, разпра, караница”, „състезание, съперничество”.
Павел казва в 1 Кор. 1:11, че между вярващите в църквата има разпри (раздори) – на гр. „състезание, съперничество, спорове”. В следващия стих Павел констатира резултата от тези спорове и съперничество – „С това искам да кажа, че всеки от вас дума: Аз съм Павлов; а аз Аполосов; а аз Кифов; а пък аз Христов” (ст. 12). С други думи Павел казва, че църквата в Коринт се беше превърнала в „секта” поради разприте и състезателния дух сред тях. В 3:3 Павел упреква вярващите в църквата, че между тях има „завист и разпра” („завист и кавги, и разцепления” – Верен 2002), а в следващия стих „Защото кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли като човеци слаби” (ст. 4) Павел показва резултата от тези разпри и разногласия – разцепление, сектантство, идентифициране с определен лидер, а не с Христос. За това им казва, че те са всъщност плътски (ако и да имаха толкова много духовни дарби – „Вие не оставате назад в никоя дарба” , 1 Кор. 1:7, ср. 12 и 14 гл.)!!!
В 1 Кор. 11:18 и 19 апостола казва, че в коринтската църква има разцепления. Думата за разцепления тук е αἵρεσις (hairesis) се превежда като „убеждение, възглед, учение”, „секта, религиозно учение, религиозна група, фракция”, „разделение, разединение”, „ерес, лъжеучение” – Павел упреква коринтяните заради разцеплението (разделението, разногласията, според различните преводи), което има между тях.

Както виждаме тази дума αἵρεσις (hairesis) носи значението на „ерес, лъжеучение, религиозна група, възглед, разделение”. С други думи в Коринт започнаха да се обособяват отделни секти поради лъжеучение, различия във възгледите, съперничество.
Това са не само контекстуални литературни доказателства за сектантството в коринтската църква, но и исторически такива!
Сега, нека погледнем съвременната действителност В ОЧИТЕ!
Защо наистина се създават нови църкви??? (Това е въпроса)
Ще се опитам да спомена някои от тях, без да претендирам за изчерпателност (това не е моята цел в момента):

1. Поради едноличното лидерство в една църква – това предизвиква хора с потенциал на водачи да напуснат и основат своя църква, на която те от своя страна стават именно такива – еднолични лидери (нещото, от което те се възмущаваха преди, сега самите те стават такива).

2. Поради ерес и лъжеучение – мнозина зрели християни напускат църквата си, защото определено това, което се проповядва в тяхната църква те самите намират за фалшиво. В резултат църквите, които създават са продукт на собствените им възгледи – добри или лоши.

3. Поради съперничество и състезателен дух – мнозина будни християни, с потенциал да бъдат водачи, решават, че и те могат да имат своя църква, в която да покажат дарбата и способностите си. Тъй като години наред те самите са били потискани в събранието, от което са излезли, сега самите те се превръщат във водачи, които не допускат останалите да изявяват дарбите, дадени им от Бога.

Няма да се спирам върху другите причини като гордост, желание за изява и слава или различни разногласия, които са в основата за създаването на църкви от всякакъв вид, род и структура.
Само искам да кажа, че според Писанията това е СЕКТАНТСТВО!!!
Оправдаваме сектантството си с изрази като „многообразната Божия благодат” или с факта, че „Тялото е едно, а частите са много”, но истината е, че сектантския разцепнически дух е причината за появата на толкова секти в България, всяка претендираща да е църквата на Исус в нашия град.
Зад маската на „Бог ме призова да започна нова църква” всъщност се крие сектантския характер на църквата. На практика днес всеки на въпроса: „От коя църква си” отговаря: „Аз съм от църквата на еди – кой си (пастор) или „Аз ходя при… (пастор)”. Ние се идентифицираме с пастира си. Това според Павел в 1 Кор. 1 и 3 гл. е сектантство – в чист вид!!!
Именно в това Павел изобличи вярващите в Коринт (1 Кор. 3:3,4) – „Защото кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли като човеци слаби” („Когато един казва: „Аз принадлежа на Павел“, а друг: „Аз принадлежа на Аполос“, не постъпвате ли като хора от света?” – Съвременен превод 2004). С други думи Павел нарича вярващите в Коринт „плътски” и „светски” именно заради проявата на сектантство между тях!!!
За Павел църквата в Коринт включваше всички християни живеещи в този град (1 Кор.1:2). Обаче някои вярващи там бяха направили техните любими духовни лидери основа за тяхното събрание. Павел остро ги порицава поради сектантският им дух, осъждайки това като дело на плътта. Ако Павел не беше взел съответните мерки навреме, тогава щеше да има четири секти в Коринт, всички претендиращи да са локална църква, а именно: "Църквата на Петър", "Църквата на Аполос", "Църквата на Павел" и "Църквата на Христос". Проблема обаче е, че ние днес не разбираме, че това, което наричаме "моята църква", всъщност е секта в очите на Бога.

В България днес е пълно със секти, които се опитваме да представим за „църкви”. Ето защо аз се питам:
Дали наистина църквите, които се създават днес в България са дело на Господа или на човешка проява на гордост и желание за първенствуване? Дали и доколко тези, които застават на чело на тези нови църкви са зрели, или всъщност са плътски и светски?
Павел основава църквата в Коринт по време на своето второ мисионерско пътуване в периода между 49 и 53 година според различните хронологии.

Доказателство за това са собствените му думи:
„Защото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието” (1 Кор. 4:15)
и „На други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство” (1 Кор. 9:2).
а също и
„Ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя като чиста девица на Христа” (2 Кор. 11:2)
Около 3 до 5 години след това той пише първото си послание към тази църква по време на третото си мисионерско пътуване докато е в Ефес (около 55 – 56 г.). Няколко месеца по – късно, от Македония, Павел пише второто си послание към църквата в Коринт, с което той защитава авторитета си на апостол пред онези, които го оспорват.
Защо оспорваха авторитета на Павел? Защото мнозина сред вярващите вече се бяха разцепили според своите предпочитания – едни признаваха Петър като авторитет, други – Аполос (всъщност, именно с Аполос Павел създаде тази църква, или най – малкото Аполос участваше активно в изграждането й), докато трети все пак признаваха Павел за техен наставник и авторитет. Очевидно имаше и такива, които казваха: „Нито Павел, нито Петър, още по – малко пък Аполос признавам за авторитет. Моя авторитет е самия Христос” (ср. 1 Кор. 1:12). Поради тази причина Павел се обръща към вярващите в Коринт с думите:
„Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа? На други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство. Ето моето оправдание пред тия, които изпитват поведението ми…” (1 Кор. 9:1 – 3)
„Станах безумен. Вие ме принудихте, защото вие трябваше да ме препоръчвате, понеже не съм бил по-долен от тия превъзходни апостоли, ако и да не съм нищо. Наистина, признаците на апостолите се показаха между вас с пълно търпение, чрез знамения, чудеса и велики дела” (2 Кор. 12:11,12)
„Търсите доказателство, че в мене говори Христос” (2 Кор. 13:3)
Очевидно някои в коринтската църква оспорваха авторитета на Павел сред тях поради която и причина започнаха да се делят на групи според предпочитанията си. Забележителното обаче е, че Павел, в предвид сектантските разцепления в църквата, се обръща към тях по следния начин:
„Моля ви се, братя, за името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие, и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл” (1 Кор. 1:10)
В края на всяко от посланията си той ги увещава да живеят така, че „всичко у вас да става с любов” (1 Кор. 16:14), а в заключението на второто си послание Павел завърша с думите:
„Най-после, братя, здравейте. Усъвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир; и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас” (2 Кор. 13:11)
Павел създаде тази църква. Той се грижеше за нея година и половина (ср. Деян. 18:11). Обаче някои в църквата в Коринт оспорваха неговия авторитет и апостолство. Очевидно имаше сред тях такива, които не зачитаха ничий авторитет, или пък самите те искаха да първенствуват над останалите. Вероятно са имали и някои доктринални спорове (Павел адресира някои доктрини в посланията си към коринтяните, което е доказателство, че коринтската църква е имала някои въпроси към Павел, на които той се е налагало да отговори). Имали са и
6
определени грехове, с които са се борили. Всичко това довело до разцеплението между тях и до там, че едни искаха да слушат и следват точно определен лидер, а други – друг.
Това е сектантство – разделение поради състезателен дух, борба за власт, слава и доминиране, невъзможност да се следва Господа в единство.
За да покажа по – ясно това, което се опитвам да кажа, а именно, че протестантските църковни събрания в страната са се превърнали в сектантски по своята същност събрания в следващите няколко страници (стр. 6 – 10) ще цитирам автора на „Преосмисляне на меховете” (тук) и „Преосмисляне на църквата”(тук), Франк Виола, който много добре обяснява проблема със сектантството и деноминациите. Ето какво казва той:
Да предположим, че има една група вярващи, които често се събират. Наричат се "Първа Презвихаризматибатистка църква". Когато се поинтересувате да станете неин член, те ще искат от вас едно "символ верую", което съдържа списък на техните теологически вярвания. Много от доктрините, присъстващи в този списък стигат отвъд основите на вярата, които очертават минималните и максималните изисквания за да станеш християнин (като божествеността на Христос, Неговото спасително дело, Неговото възкресение и т.н.). Когато продължите да посещавате "Първа Презвихаризматибатистка църква", бързо ще откриете, че ако искате да бъдете напълно приет от нейните членове, ще трябва приемете и тяхната представа за духовни дарби и вечен живот. Ако се случи да не се съгласите с една от техните доктрини, започвате да чувствате (или явно или прикрито), че на друго място бихте били по-щастливи.
Виждате ли проблема тук? Наричайки се локална църква, "Първа Презвихаризматибатистка църква" не покрива библейските изисквания за църква. Вместо това, те подкопават библейската основа за общение, която е само Христовото Тяло. В Божиите очи, те не са локална църква. Те са това, което Библията нарича секта. Не правете грешка казвайки - никъде Библията не ни санкционира за отделянето ни от другите вярващи на основата на доктринални различия. Напротив, Бог забранява каквито и да било разделяния по доктринални причини. (Забележете, че Рим. 16:17 и Тит 3:9-11 не се отнасят до доктринални грешки, а относно използване на доктрината за поляризиране и объркване на църквата).
(В Тит 3:10 се намира единственото място в Новия Завет, където се среща думата αἱρετικός (hairetikos), която идва от глагола „избирам” и означава „да избера свое собствено мнение”, а по-късно значението се е променило в „причинявам разкол, разединение относно даден възглед”, „разколник”. Павел характеризира човек, който разделя с думата "hairethicos" – "еретик"). Разделението в Църквата е резултат от следните няколко причини:
1. Разногласия (гр. „eres‟) – Pим. 1:29, 13:13, 1 Kop. 1:11, 3:3, Фил. 1:15, Тит 3:9 и се превежда като: "крамола, разпра, раздор". 2. Вражди (гр. „eretheia‟) – Pим. 2:8, 2 Kop. 12:20, Фил. 1:15, 2:3 и се превежда като: "негодувание, партизанство, препирлив дух" 3. Раздор (гр. „dichostasia‟) – Рим. 16:17,18, 1 Kop. 3:3 и се превежда като: "раздор, разпра" 4. Разцепление (гр. „hairesis‟) – 2 Kop. 1:10, Деян. 5:17, 15:5,24:14, Тит 3:10, 2 Пет. 2:1 и се превежда като: "секта или ерес", "раздорник" Често наричаме "ерес" всяко противоречащо на Писанието движение или учение, но всъщност в Ранната Църква "ерес" придобива значението и смисъла на "разделение или фракция, поради силно изявен дух на разцепление или липса на любов" (1 Kop. 11:19, Гал. 5:20). Често разцеплението настъпва не само поради внасяне на лъжеучение, но и поради несъгласие, гордост, раздор. Ето защо партизанският дух или личното мнение, противоречащо на Писанието е сектантство. Така че, ако имаме разногласия (eres) това може да доведе и до разцепления (hairesis), а това Писанието нарича СЕКТА!!! – бележка на Рангел)

Днес има една преситеност от християнски събрания, всички претендиращи да бъдат локални църкви. Може ли обаче всяка една християнска група да докаже претенцията си да бъде местна проекция на Христовото Тяло? Библейската основа за съществуването на местното събрание има отношение към географията. И единственото библейско оправдание за разделящите се християни на различни църкви е географското разстояние.

Удивително е, че навсякъде думата "църква" използвана в Новия Завет (освен пасажите отнасящи се за универсалната или небесната църква) се идентифицира с града. В контраст, навсякъде думата "църкви" е използвана в Новия Завет във връзка с различните църкви, съществуващи в дадена провинция или регион:

	Църквата (на града)		Църквите (на региона)
	църквата в Антиохия (Сирия) - ДА 13:1		църквите в Азия - 1 Кор. 16:19
	църквата в Кесария - ДА 16:1		църквите в Киликия - ДА 15:41
	църквата в Коринт - 1Кор 1:2		църквите между езичниците - Рим 16:4
	църквата в Ефес - Откр. 2:1		църквите в Галатия - 1 Кор. 14:33
	църквата в Йерусалим - ДА 8:1		църквите в Галилея - ДА 9:31
	църквата в Лаодикия - Откр. 3:14		църквите в Юдея - Гал. 1:22
	църквата в Пергам - Откр. 2:12		църквите в Македония - 2 Кор. 8:1
	църквата в Филаделфия - Откр.3:7		църквите в Самария - ДА 9:31
	църквата в Сардис - Откр. 3:1		църквите в Сирия - ДА 15:41
	църквата в Смирна - Откр. 2:8
	църквата в Солун - 1Сол. 1:1
	църквата в Тиатир - Откр. 2:18

Днес църквите си имат имена, но в І век църквите се именуваха според града, в който се намираха. Според Библията, границата на местната църква е града. Това е причината, поради която Павел заповяда на Тит да ръкоположи стареи във всеки град (Тит 1:5), а в същото време апостолите ръкополагаха стареи във всяка църква (ДА 14:23). В допълнение на това Господ Исус вижда само една църква във всеки град (Откр. 1:11-13,20). Становището на Писанието, оформено в новозаветни времена е, че имаше само една църква в един град.
Много вярващи днес са се разделили на отделни "църкви" поради най-различни причини, които те считат като законно основание за християнското разделение. Но когато в една локалност има безброй много различни "църкви" вътре в границата, ясното послание към света е, че Христос се е разделил (въпреки факта, че тези които се събират в тях може да пророкуват, че са едно с всички останали християни). Когато вярващите се разделят по други причини освен географски, ние с Павел сме принудени да повдигнем обезпокоителния въпрос, "Христос разделил ли се е?". В свое класическо издание, за местното събрание, Уочман Ни отбелязва:
Всяко разделяне на Божиите деца, освен географското не просто разделя на сфери, но и разделя по природа. Само когато се преместим на различно място, ние принадлежим на друга църква. Единствената причина поради, която не принадлежа на същата църква е защото аз не живея на същото место повече. (The Normal Christian Church Life)

Библейския принцип безспорно потвърждава, че единствената основа за разделянето на вярващите е географското местоположение. Християни, които са разделят от други вярващи на друга основа било то различна раса, стил на поклонение, социален статус, доктринални различия, служение или духовен лидер са сектанти (1Кор. 1:11-13; 3:3-4). Докато това може да звучи шокиращо за някои, аз предизвиквам моите читатели да открият каквато и да било причина за разделение на вярващите, различна от географското разстояние.

Ако Новият Завет ясно формулира примера - една църква за локалност, как днес съществуващите хиляди секти в същата локалност, всички претендират да бъдат местни църкви? Настоящото безредие започна с развитието на клир/миряни разделение, което започна да се разпространява в църквата още от втори век. Появяването на тази
йерархична система, която яростно разкъса свещеничеството на всички вярващи в клирска класа и мирянска класа, бе първото голямо разцепление познато в Тялото Христово. Тази небиблейска система породи появяването на още по-голямо разцепление в Тялото, когато няколко духовници, представящи различните събрания, които бяха под тяхно управление, започнаха да се делят по между си на теологическа основа. Тези събития породиха една самовъзпроизвеждаща се църковна система, която възпроизвеждаше секти във всяко поколение. Отличителната черта на тези секти, е че хората в тях се събираха около техния любим лидер (или доктрина) вместо около Христос.

Нека използваме една аналогия, която да помогне илюстрирането на тези тъжна поредица от събития. Да предположим, че Боб, един "мирянин" (институционална терминология), се почувства призван да изучава Божието Слово. В повечето съвременни традиционни църкви, той ще трябва да "навлезе в служение" и да основе църква за да изпълни своето призвание. Няма как да се случи това, пастор постоянно да споделя амвона с един "мирянин", дори този "мирянин" да има дарбата да поучава. Следователно, след минаването по каналния ред, Боб става пастор и започва църква в своята район. Всъщност, "църквата" на Боб не е нищо повече от едно разширение на собственото му служение, и едно ненужно допълнение към безкрайните секти е вече реалност, докато всички те се конкурират една друга в привличането на нови членове. Понеже системата управляваща институционалната църква, към която Боб принадлежи, не му бе позволила свободно да упражнява своята дарба да поучава, той не виждаше никаква друга алтернатива освен да започне нова църква. (По същия начин, много съвременни църкви съществуват, за да дават на пастора възможност да упражнява своята дарба да поучава). По този начин системата клир/миряни насърчава формирането на нови църкви, които всъщност са секти, въпреки факта, че Бог никъде не говори за това в Словото.

Казано накратко, разделението клир/миряни е станало почва за безброй разцепления и разделения в Тялото. Когато на надарени личности е попречено да изпълнят своето божествено призвание, за тях не остава друга алтернатива освен тази да започнат нова църква. Такава една трагична ситуация не само предизвиква появата на безброй много секти, но също е отговорна за подтикването на хиляди надарени братя да изпълняват една длъжност (пастор), която не се среща никъде в Новия Завет. Обсъждайки продукта на тази система, Йон Зенс откровено отбелязва:
Харесвали ви или не, ролята на "клира" завършва с нуждата от една истинска все-компетентност от тези, които застават зад амвона. На "клира" се плаща за да направи това, което е необходимо за запазване съществуването на религиозната машина и очакванията са много високи от тези, които дават много дарения за функционирането на тази професия. Смъртоносния проблем с тази небиблейска система е че изяжда тези, които са вътре. ("Клир/миряни разделение: помощ или спънка за Тялото Христово", Searching Together, Vol. 23:4)
Казано по-просто, в Новия Завет имаше само една местна църква, образувана от общността там. Бог никога не е имал предвид Тялото Христово да бъде превърнато в деноминационно тресавище, което съществува днес. Нито християните да се делят на независими домашни църкви в една и съща локалност, нямащи нищо общо една с друга. Отчитайки огромния размер и разнообразие на християнската популация в много съвременни градове, контекстуализма е необходим. Уочман Ни отбелязва:
Имайки предвид големи градове като Лондон например, е ясно, че Лондон не е "град" в смисъл на термините употребени в Писанието и не може да бъде разглеждан като една единица. Дори хората живеещи в Лондон говорят, за това че ще ходят "в града", което разкрива факта, че Лондон и град не са синоними. Политическите и пощенските власти, както и хората на улицата гледат на Лондон като повече от една единица. Те го разделят респективно на градчета и пощенски региони. Така както те го разделят на такива административни единици, ние го разделяме на църковни единици. По същия начин местата в провинцията, които не можем технически да ги наречем "градове", те също могат да бъдат разглеждани като "локални единици". Такова едно място е духовният "град" и то е граница на местната църква. (The Normal Christian Church Life)
Интересно е че християните от първи век не са имали повече от една църква в града. Затова всеки път когато даден автор се обръщал към дадена църква, той я идентифицирал с името на града (Деян. 8:1, 13:1, 18:22, Рим. 16:1, 1 Сол. 1:1, 1 Кор. 1:2, Откр. 2 и 3). Ако сте живели в Ерусалим през първи век, вие ще се считате част от църквата на Ерусалим въпреки, че може да се срещате в някои дом с 20 други вярващи (Деян. 2:46). Ще имате духовна връзка с останалите от църквата в града и ще прекарвате време с тях (Деян. 15:4).

Днес ситуацията е много различна. Има стотици църкви в един голям град. Всяка си има собствено име, за да се различава от другите. Как се е случило това разделение? Как християните са се превърнали в безбройни членове на секти в един и същи град? Вярвам, че причина за това е разделението на църквата на духовенство и миряни. Това различие изкристализирало около 3 век-всъщност издигането на подобна йерархическа структура е първото познато разделение в тялото Христово.

Появата на класа от духовници още повече засилило разделението между тях по различни теологични въпроси и се зародили различни секти. В резултат на това, членовете на сектата се събирали около своя любим лидер или доктрина вместо около Христос. Ако аз искам да направя собствена църква на база на моя любим апостол, то аз ще бъда поправен за подобен сектантски дух (1 Кор. 3:3,4). Иронията е, че ние правим същите различия днес когато казваме „аз съм петдесятник”, „аз съм баптист”, „аз съм харизматик”, „аз съм калвинист”. Ние удобно забравяме, че Павел смъмря коринтяните за тяхното разделение основаващо се на същия принцип (1 Кор. 1:11-13). Деноминациите са в противовес на органичното естество на църквата на Исус Христос, която се стреми към единство.

Бидейки напълно искрени можем да кажем, че съвременната деноминационна система, включваща голям брой така наречени не-деноминационни, пост-деноминационни и интер-деноминационни църкви е в несъгласие с новозаветните принципи.

Повечето християни са съгласни, че Тялото е разчленено на многобройни деноминации и движения. Затова, като решение някои от тях предлагат единство чрез деноминации. Разглеждайки проблема на сектантството, някои предлагат такова организационно единство като решение. Такова едно единство обаче предполага всички тези различни течения в християнския свят да работят заедно и да бъдат свързани едно с друго под шапката на една обединена деноминация. Докато такава една проява на единство изглежда добра, тя е неприемлива в Божиите очи. Тя не е нищо повече от една човешка продукция, имайки в себе си корена на проблема сектантство. Колкото дълго християните продължават да се делят един от друг на основата на теологични различия, религиозни методи, стил на поклонение, духовни практики и т.н., до такава степен тяхната основа за тези срещи има сектантски характер. Това е така, дори и да бъде сформирана една федерация от "църкви" (секти) или служения. Такъв един израз на единство, не е нищо повече от ръкостискане през ограда. И Бог не може да бъде удовлетворен от такова едно споразумение, докато те увлечено продължават да поддържат и оправдават своите изкуствено изградени огради. Въпреки, че това е една благородна стъпка към приемане на тези, които принадлежат на различни християнски традиции, ние подкопаваме библейския принцип, ако останем в нашите изкуствено създадени деноминации, които разчленяват Христовото Тяло. Доста по-лесно за нашата плът е да останем в близко общение с тези, чиито вярвания съвпадат с нашите, отколкото да живеем с тези, които имат различна доктрина, индивидуалност, стил на поклонение, духовна практика.

Бог не може да не бъде огорчен от днешната ситуация, където Неговите хора се разделят на групи от разчленени, несвързани събрания, всички действащи независимо едно от друго. В контраст на това, в дните на ранната църква, всяко местно събрание бе напълно единно. Всички вярващи в дадена локалност живееха като едно семейство. Ако аз и вие бяхме вярващ в Ерусалим, щяхме да принадлежим на една и съща местна църква.

Бихме имали един и същи хора грижещи се за нас и не бихме правили разграничение между тях. Ако аз допуснех да направя любимия си служител основа на единството и рискувах да се срещам само с тези, които мислят като мен, би се формирала "църквата на Павел", тогава бих бил строго порицан за моята сектантска тенденция!
Библейското единство не е нито организационно, нито доктринално, а органично. Така наречените "църкви", деноминационни или неденоминационни, които се събират на основата някакво учение, религиозен метод, расови различия, библейска практика или специално служение са секти, до толкова доколкото са стеснили библейската основа за духовно общение.
Единната доктрина е друго решение на разцеплението, което много християни предлагат днес. Те говорят за чиста доктрина, но търсенето на подобна чистота разделя Тялото още повече. Ще задам следния въпрос: „Според чия доктрина ще се обидени Тялото?” Ако кажем библейските доктрини, ще попитам кои точно и според чие тълкование?
Много християни вярват, че деноминацията ги предпазва от заблуда, но това е илюзия. Деноминационното покриване се основава на суеверното схващане, че ако аз принадлежа към дадена деноминация, аз съм духовно
покрит. Идеята, че християните са покрити ако са отговорни на някаква йерархическа организация е просто измислица. Единствената ни защита от заблуда е подчинението ни на Духа на истината и Божието слово в контекста на тялото Христово (1 Йоан 2:20,27). Сложната система за отчетност в деноминациите е човешки заместител на взаимното покорство. Ако обаче се съмнявате, че деноминацията е изградена върху човешка йерархия, просто я пробвайте. Много често хората, които задават въпроси разтърсват устоите на тази система и биват поругавани. Ако искате да напуснете подобна църква, защото я смятате за небиблейска, може да бъдете обявени за еретици и бунтари. Понякога религиозната машина може да пусне слухове по адрес на тези, които напускат.

Интересно е, че за мнозина деноминациите са предпазна мярка срещу култовете. Но тук се крие и иронията – идеята за деноминационно покриване всъщност прилича много на съвременните култове. В деноминациите членовете безрезервно следват един лидер, борд от лидери или организация. Деноминационното покриване често се използва за да се отстранят християни, които не следват линията на деноминацията.
Всяка църква в първите 17 години след Петдесятница произлиза от църквата в Ерусалим. Но тези нови църкви не са били филиали на Ерусалимската църква. Ранните църкви са взимали решение без външен контрол. Затова Павел увещава вярващите да се грижат сами за вътрешните си проблеми. Всяка църква е самостоятелна и взима самостоятелни решения. Управлението от църква майка или централа няма библейска основа. Накратко, няма никакви библейски стихове, които да подкрепят идеята една църква да контролира друга. Деноминационната система обаче изменя на този принцип. Деноминационната система се самоунищожава.

Друг проблем с деноминационната система е, че тя често унищожава това, което твърди, че защитава. Тя следва определена линия и заклеймява всички, които извършват „доктринални прегрешения”. Затова Павел остро критикува коринтяните, че са се разделили на лагери (1Кор 1:11-13, 3:3-4). Разделянето на Тялото на деноминации е не библейско, но е станало част от християнската култура и малцина се замислят за това.
Деноминационната система спомага за развитието на ереси – това, което тя смята, че ограничава! Ако автономността на църквите беше запазена, заблудата щеше да бъде локализирана, но когато деноминационната централа е в заблуда, тя оказва влияние върху всяка църква. Така ересите се разпростират на широко. Когато една църква е автономна, е трудно някой амбициозен лидер да вземе контрол над нея. Това не е така при деноминационите църкви, които стоят и падат заедно.

Деноминациите възникват когато група вярващи се отцепват от тялото, за да следват своите любими доктрини и практики. Деноминационното покриване е изкуствено и превръща църквата на Исус Христос в йерархично общество. Деноминациите разкъсват Тялото, разделят общението между християните и разделят църквата на враждуващи лагери. Защитниците на деноминациите смятат, че те са полезни. Според тях те отразяват различните части на Христовото тяло. Но деноминационната система е чужда на Новия Завет, тя е несъвместима с християнското единство. (Из „Преосмисляне на меховете” и „Преосмисляне на църквата”, Франк Виола)
И така, понятието секта е нещо, с което ние протестантите не искаме да се съгласим що се отнася до нас! От гледна точка на неговата правна стойност и от гледна точка на законодателството, понятието „секта“ е лишено от каквато и да е правна стойност поради твърде субективния му характер и липсата на реални критерии за определянето му. Термина „секта” все още не е правно и социално дефиниран. В книгата си „Новите религиозни движения в България след 1989 г.” д-р Ж. Донкова (доктор по църковно право) казва:
„След демократичните промени у нас секта като религиозно понятие влезе в постоянна употреба към всички онези религиозни общности в страната, които са различни от Православната църква. Поради тази причина в един от дебатите по внесените законопроекти за Закона за вероизповеданията в Комисията по правата на човека и вероизповеданията, на 39-то Народно събрание е разискван и въпроса за правна формулировка на термина „секта”. Изхождайки от факта, че Правната Комисия на Съвета на Европа не препоръчва конкретна юридическа дефиниция на понятието „секта” дебатът е прекратен и такава формулировка не е изготвена”

Както видяхме по конституция всеки от нас има правото да изповядва каквато си религия иска. От правна (юридическа) гледна точка никой не може да бъде заклеймен като сектант, тъй като законова дефиниция за секта/сектант няма! Значи ли това обаче, че всеки наистина има правото и свободата да създава своя собствена църковна структура под претенцията, че „Господ го води” за това?
Всъщност, в Писанията няма прецедент, в който един лидер да води църквата. На практика Павел наставлява Тит да постави презвитери във всеки град (1:5), а самия Павел постави презвитери във всяка църква, която беше създал по време на своето първо мисионерско пътуване (Деян. 14:23). Виждаме множественост на презвитерите в Ефес, които Павел повика в Милит при раздялата си с тях (Деян. 20:17). Според Устава на Съюза на Евангелските Петдесятни църкви в България (тук) „най – висшата степен на свещенодействие” това е пастира, „втората степен на свещенодействие” е презвитера, а третата „помощна степен на свещенодействие” е дякона (Раздел V, чл. 36). Разбира се, няма как да се съгласим с подобна църковна йерархия, която „узаконява” позицията на пастора и практически го прави „върховен авторитет” във всяка местна църква.

Днес обаче е много удобно всеки, който сметне, че е достатъчно компетентен и зрял да се отдели от която и да е църква и да започне своя. Проблема обаче е, че новосъздадената църква е секта поради (най – малко) две причини:

1. Според особеностите на тоталитарните и деструктивни религиозни общества секта се характеризира с това, че „обществото се ръководи от едноличен лидер, който претендира да е единственият източник на цялата истина или неин единствен проводник”, което значи, че едноличният лидер сам по себе си характеризира общността, която ръководи като секта.

2. Според Писанията всяка група, която се сформира около определен лидер е секта (разгледахме това в началото).

Няма да се спирам върху другите характеристики на сектата, тъй като това не е моята цел в момента. Интересно становище по отношение на сектантството в църквата обаче можете да намерите тук , където Румен Недялков споделя една смела позиция по този въпрос, която разглежда няколко характеристики на сектата като финансите на общността, финансовата отчетност и култа към личността на лидера.

И така, нека се замислим дали това, което наричаме „моята църква” днес, всъщност не е „моята секта”, тъй като нашето разделение е толкова очевидно, че с право ако Павел беше жив днес щеше да ни изобличи с думите:
„Вие сте плътски, светски хора, които пренебрегнахте авторитета на Христос и предпочетохте вашите лидери като основание за вашето разцепление. Нима се е разделил Христос? Или пастор Петър се разпна за вас? Или в името на Иван се кръстихте?Духът на състезание и партизанство, амбицията ви за първенствуване и вашата невъзможност да живеете в единство всъщност са ви разцепили на стотици секти, всяка от която претендира да е част от Тялото на Христос, а всъщност вие сте го разделили. Позволихте на раздорите помежду ви да ви превърнат в секти, всяка от които си назначи свои лидер, който властва над вас. Засрамете се. Покайте се. Не превръщайте Тялото Христово е секта поради вашите егоцентрични амбиции и гордост”