ИСЛЯМИСТИ И КРЪСТОНОСЦИ

Страхил Иванов

„Не всички мюсюлмани са терористи, но всички терористи са мюсюлмани”
Това твърдение  циркулира от известно време в Интернет и въпреки историческата си недостоверност, често се използва за аргумент на много християни  в дискусии с мюсюлмани.
От своя страна, те обвиняват християните за кръстоносните походи, войните по света, че дори и за Възродителния процес в България.
Спорещите страни влизат в „обяснителен режим”, в който  едните доказват, че ислямът няма общо с тероризма и терористите не могат да бъдат наречени мюсюлмани, а другите отричат кръстоносците да са християни...
В повечето случаи недоверието остава и всяка страна си мисли, че другата я лъже и счита себе си за права.
Тази ситуация ми напомня за един стар виц, в който Нане и Вуте се карат.
 След дълъг спор решават да се допитат до селския поп като най-образован.
Вуте  пита:
- Отче, да те питам, бялото цвят ли е?
- Разбира се, че е цвят!
- А черното цвят ли е?
- Разбира се!
- Видя ли бе, Нане, и попът каза, че съм ти продал цветен телевизор!
....................
Черно-бялото мислене не ни позволява да разберем другите, да вникнем в ситуацията, а още по-малко, да намерим решение на  проблемите.
Основният проблем в комуникацията между отделни етнически и религиозни групи, се корени в предубежденията или да ги наречем по-просто „щампите”.
Цялото ни ежедневие е изпълнено с щампи. Използваме ги в общуването помежду си, четем ги по вестници и списания, гледаме ги по телевизията или ги слушаме по радиото.
„Арабите са мързеливи”; „Циганите са крадливи”;„Евреите са алчни”;”Руснаците са пияници”....
Щампи, щампи, щампи...
И когато попаднем на някого, за когото вече имаме изградено предубеждение, отношението ни към него  поначало е погрешно, до момента , в който осъзнаем, че тази матрица е дефектна и трябва да бъде изхвърлена.
Не говоря за лигави междурелигиозни диалози, нито за обединение на религиите.
Говоря за елементарни междуличностни, човешки взаимоотношения.
Христос ни е казал, че трябва първо да извадим гредата от своето око и тогава да вадим съчиците от окото на братята си. Също е казал, че това, което искаме да правят хората на нас, това да правим на тях.
........................................................
Нека да разгледаме християнството.
Чисто теоретично, християнството се простира от ултралибералните западни деноминации с ЛГБТ „свещенослужители”, през протестанството, католицизма, православието със всичките форми, та чак до ултраконсервативните монаси-исихасти или старостилните „зилоти”.
Всички те се наричат християни и съжителстват безпроблемно, макар че невинаги е било така.
Мирът между изповеданията е постигнат е с цената на реки от кръв и ужасни междурелигиозни конфликти, приключили с края на Тридесетгодишнат война, опустошила почти целия европейски континент.
След тази война, макар че пак няма пълно съгласие между основните изповедания, европейските нации поне успяват да разберат, че с оръжие  се решават политически, а не религиозни проблеми...
Въпреки че  „в името на Исус” са избити хиляди невинни хора, по никакъв начин не може Христовата вяра да се отъждествява с престъпленията на кръстоносците, Инквизицията, папизма и другите извращения.
Какъвто и да е един тумор, колкото и време да е съществувал в едно тяло, той си остава тумор, болестно образувание и никога не става част от Тялото!
.............................................
Да разгледаме  исляма.
За повечето християни, той е „тъмна Индия”. Понятия като шиити, сунити, салафити или алауити ни звучат като термини от квантовата химия.
 В повечето случаи си представяме последните новини по телевизията, за поредния самоубийствен или само убийствен атентат... И до там!
В действителност ислямският свят е почти толкова пъстър и разнообразен колкото християнския.
Основните религиозни течения в исляма са сунити и  шиити.
Салафитите са вид ултраортодоксални сунити, а алауитите могат да бъдат наречени либерални шиити. Освен това има пет отделни правно-догматични школи: ханафитската, която е по-либерална; маликитската, която се интересува от общата полза; шафаитската, търсеща консенсуса в общността на правоверните; ханбалитската, която е по-твърдо и радикално настроена, и школата Джафари .
 Последните години новинарските емисии са пълни с редица престъпления, убийства, кланетта и насилия, извършени от радикални ислямисти. Това създава впечатлението, че едва ли не всички мюсюлмани са ислямисти. Дали това е вярно?
Според статистиката около  10% от мюсюлманите са радикални т.е. фундаменталисти.
При 1,5 млрд мюсюлмани, това прави около 150 млн.души.
За разлика от християнството, което е само религия, ислямът е религиозно - политическа система, а радикалният ислям е екстремният политически вариант на тази система. Въпреки, че салафизмът се появява в средата на XVIII век, той набира популярност през втората половина на XX век, като първите му открити военни действия започват едва след окупацията на Афганистан от СССР през 1979г.
За духовен баща на екстремистите  се смята шейх Абдула Азам(1941-1989). До 1980 той е преподавател в Ислямския университет в Йордания. Шейхът е почитан като учител на всички арабски муджахидини дори и от Осама Бин Ладен - първият фундаменталист, призовал за „джихад” в Афганистан.  Не бива да  бъркаме палестинските терористични организации, които са маскирани зад сунитски лозунги, а някои са си направо марксисти-атеисти с радикалните ислямисти.
Може би за нас християните ще е интересно да научим , че самоубийствените атентати,по принцип не са характерни за исляма и се практикуват едва от тридесетина години.
Базирани са на изкривените уахабитски тълкувания, които представят самоубийствените акции като ”мъченичество” по време на джихад, което  дава  директен достъп до „рая”. Атентаторите-самоубийци обикновено са психически нестабилни  аутсайдери, нямат задълбочени познания за исляма и са индоктринирани само с отделни изкривени тълкувания на понятия и учения на тази религия.
Духовната и психическа обработка имат за   цел да убедят „мъченика” в справедливостта на „мисията” му и в „светлото бъдеще” след смъртта. Тази вербовка, съчетана с внимателния подбор на отделните убийци-самоубийци, в повечето случаи дава желания резултат. Интересното е, че  методите за „мотивиране” при на ислямистките атентатори, чрез използването на свещените книги на исляма, са доста сходни  с използваните при японските пилоти-камикадзе по време на Втората световна война, като в този случай е употребяван самурайският кодекс на честта „Бушидо”. 
Последните няколко години медиите ежедневно ни заливат с информация за зверствата и завоеванията на т.нар. „Ислямска държава”. Въпреки претенциите си, че са носители на „чистия ислям”, действията им в завладените територии, говорят друго.
Жертви на престъпната организация не са само „неверниците” и вражеските войски, а голяма част от местното цивилно мюсюлманско население.
Мюсюлмански момичета са отвличани за „секс-джихад”, както и жените от другите религии за секс-робини, мюсюлмански момчета насила са „мобилизирани” за деца-войници и при отказ биват убити, местните мюсюлмани плащат  ”данък”, както и друговерците плащат джизие, отвличанията с цел откуп са за всички несъгласни с политиката и „исляма” на ИД.
На практика, действията на ИД отблъскват дори симпатизиращите им до този момент  мюсюлмани и нанасят ужасни, непоправими вреди на ислямската общност .
Нещо повече - мюсюлмани, които никога не са били ислямисти (фундаменталисти) и живеят в различни страни  по света, се чувстват виновни  и се принуждават стотици пъти да обясняват на околните,  че ислямът на „халифата” няма общо с тяхната религия.
................................
Нека не се заблуждаваме!
 Тези 150 млн. радикали  не могат да не окажат влияние по света, но не можем и да поставим останалите 1,35 млрд нормални мюсюлмани в същата група.
 Ако искаме да бъдем разбирани от нормалните мюсюлмани, трябва да се научим да ги разбираме и различаваме от радикалите.
Когато в ежедневиието си ние общуваме с мюсюлмани и им демонстрираме своето недоверие и ги изолираме с нарицателното ”терористи” или „ислямисти”, ние буквално ги тласкаме към фундаментализма. Няма нужда и да бъдат обгрижвани с някакво специално отношение, каквото нямаме към останалите хора.
Лицемериeто на Европа с нейния мултикултурализъм, даде изобилен плод – отгледа си неизвестно количесто терористи “Made in EU” и неутрализирането им ще отнеме години .
 Видя се, че „християнските ценности” без Христос, са като часовник Rolex от „Илиянци”.
Ние, християните, не сме призвани да носим „християнските ценности”, а Христос и ако Спасителят казва”Вие сте виделината на света”, нека бъдем виделина, а не сянка!
Или Христос не е умрял и за мюсюлманите?

 

Едно уточнение. Кръстоносците не са християни, а наемни рицари и авантюристи, които са воювали за разширяване на влиянието на римокатолическата църква, която не е християнска а изповядва митризъм - езичество и догми, които не са библейски. Спомнете си битката при Клокотница.

Оръжието на истинските християни е Божието слово.
Хубаво е да помним едно златно правило. Всички крайности са от лукавият.

много хубав, ясен и точен анализ, с прецизен и конкретен изказ. рядко срещам съвременни писания на християнска тематика, които да радват душата и да не оставят горчивина след прочитането им. поздравления!