Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.10.2019 18:25 - „Противоречията” в родословията на Исус Христос
Автор: otrudeni Категория: Други   
Прочетен: 426 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 21.10.2019 07:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

                      " Противоречията" в родословията на Господ Исус Христос

от Страхил Иванов

Съвременните християни имат привилегията да живеят във време, в което почти никога не се налага да защитават истинността на Светите писания и най-често богословските спорове са във връзка
с тяхното тълкуване, а не за тяхната достоверност.
Имаме предимството да разполагаме наготово с труда на десетки  богослови, посветили живота си на Бога, изучаването на Неговото слово, прогласяване на Истината и борбата с еретичните плевели, опитващи се да задушат Църквата
Христова.
Една от най-дискутираните и най-оспорвани теми през първите 3-4 века на християнството е темата за родословията на Исус Христос, описани в евангелията от Матей и Лука и очебийните несъответствия в тях.
Както повечето от нас знаят, според множество пророчества записани в Писанията, Месията-Юдейският цар трябваше да се роди от Давидовото потомство.
Много евреи и езически философи са оспорвали произхода на Исус от Назарет.
Учението за непорочното зачатие на Мария от Светия Дух, дава допълнителни аргументи на Христовите противниици, които заявяват, че щом Христос не е заченат от Йосиф, не може да се счита за Месия, тъй като няма кръвна връзка с Давид.
Отделно разминаванията в родословията дават повод за подигравки и незачитане на авторитета на евангелското послание.
Къде е истината и как ранните християнски апологети са се справили с тези проблеми?

Подобно на повечето евангелски християни и аз не съм обръщал  внимание на родословията на Богочовека и никога не съм подлагал на съмнение приетата в повечето евангелски църкви теория, според която евангелист Матей описва родословието на Йосиф, а евангелист Лука - това на Мария.
Оказва се, че нещата  далеч не са толкова прости и през вековете са били лансирани множество хипотези, обясняващи разликите в генеалогичните редици на Исус, но всичкит те могат да се групират в пет основни теории:

1. ЛЕВИРАТЕН БРАК.
 Законът на Левирата гласи: 5. Ако живеят братя заедно, и един от тях умре бездетен, жената на умрелия да не се омъжи вън от семейството му за чужд; братът на мъжа й да влезе при нея и да я вземе за своя жена, и да изпълни към нея длъжността на девер.

6. И първородният, когото тя роди, да наследи в името на умрелия му брат, за да се не изличи името му от Израиля."(Вт. 25: 5-6).

Най-ранните сведения за  подобно обяснение на различията в родословията, дава раннохристиянският историк и писател Юлий Африкански през първата половина на ІІІ в. сл. Хр.
 В своето писмо до Аристид
[1] той твърди, че обяснението му е било предадено от роднините по плът на Исус: Бабата на Йосиф (Еста) родила Яков от първия си съпруг Матан и Илий от втория - Матат. Майката на Йосиф се омъжила за Илий, който починал без деца; след което тя се омъжила за брат му Яков, който отгледал Йосиф като семе на Илий. Така Йосиф имал Илий за свой законен баща, а Яков за свой биологичен баща. Родословието на Матей показва биологичното потекло на Йосиф, а това на Лука - законното потекло.

Според някои критици, подобно тълкуване отговаря на малко въпроси, но води до много други.
Сред въпросите, които поражда това обяснение са: доколко левиратният брак се е практикувал по това време; законен ли е левиратният брак при едноутробни братя; случайна ли е близостта на имената Матан и Матат и т.н.
Все пак важно е да знаем, че това е била основната теория за 1500г. от историята на Църквата, като и до днес се проповядва в много конфесии.
Учението е било прието и разяснявано от повечето църковни отци като Йоан Златоуст, Григорий Богослов, Йоан Дамаскин и други.


2. МАРИАНСКА ГЕНЕАЛОГИЯ.
 Теорията на марианската генеалогия в най-простата й форма се основава на разбирането, че Матей представя родословието на Йосиф, а Лука представя родословието на Мария. Базира се  на факта, че поради девственото зачатие, истинският биологичен произход на Исус е само чрез неговата майка. Ако Матей дава законния произход на Исус (по линия на Йосиф), то Лука дава истинското потекло по линия на Мария.

Един от основните проблеми,с които се е сблъсквала Църквата от първите векове е бил този, че поради неучастието на Йосиф в зачатието на Исус и липсата на ясни и категорични данни, че Мария е потомка на Давид, се оказва, че Христос няма кръвна връзка с Давид, респективно, няма право да бъде цар на Израел.

Апостол Павел в Рим 1:3 казва”... за Сина Му нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство”.
Това е единственото място в Писанията , където почти ясно се казва, че Мария е от Двидовото потомство, понеже щом Исус се е родил по плът само от Мария, то тя със сигурност е от Давидовия род. Всички други доводи са индиректни и се нуждаят от разясняване.

1. А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена.

2. Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия.

3. И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.

4. И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов),

5. за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна. (Лука 2)

Записването, за което се говори в текста е „опресняване” на данъчните регистри на Римската империя, с цел по-добро събиране на данъците.
Жените по принцип не са били записвани и не би трябвало Мария, бременна в последния месец да предприеме трудното и опасно пътуване по 110 километровото трасе между Назарет и Витлеем.
Единственото обяснение, което има един такъв рискован преход е, че Мария е трябвало да бъде записана. Това се налага в случаите, в които жената е единствен наследник на своите родители (Числа 27:8) т.е. тя представлява данъчен субект и трябва нейното имущество да бъде обложено с данъци. Такава наследничка има само едно ограничение; за да не преминава земята от едно племе към друго, жената  може да се омъжи само за мъж от нейния род (Числа 36:6-9).
Това означава, че Мария е била пряк физически потомък на цар Давид, затова е била сгодена за Йосиф от същия род.

Бащите на Църквата, са убедени, че Мария е от Давидовото коляно, но никой от тях не е смятал, че Лука описва нейното родословие.
Откъслечни, плахи опити за лансиране на тази хипотеза се мяркат през годините , но идеята става официална за Римо-католическата църква чак през 1502г.
Основната заслуга за това е на доминиканския монах Анний от Витербо(Джовани Нани)
[2], който се е изживявал като богослов, историк и археолог, владеещ древни и източни езици.
Сред „богословските” му трудове е тълкувание на книгата „Откровение на Йоан”, в което той „доказва”, че папа Сикст
IV ще унищожи турците и сарацините. Понеже не се случило, а и на престола на Свети Петър се възкачил палавият папа Александър VI,  богословът пише нов трактат, за скорошната победа над неверниците.
Особени успехи бележи в археологията, като възползвайки се от страстта на новия папа към античното изкуство, Анний, след широко разгласена рекламна кампания „открива” няколко прясно изработени „антични” скулптури, които самият той е заровил в земята.
Така доминиканецът си спечелва благоволението на Александър
VI, който за награда го прави „Господар на Свещения дворец”.
Възползвайки се от непрестанно развиващия се култ към обожествяването на Дева Мария, Анний от Витербо предлага да се решат проблемите около  произхода на Дева Мария, като и бъде приписано родословието от Евангелието на Лука.
През 1502 г. решението официално е прието и Римо-католическата църква решава наведнъж няколко проблема:
- дава допълнителен „библейски” тласък на култа към Дева Мария
- „доказва” нейния произход от Давидовото коляно
- дава „логично” обяснение на различията между родословията в двете евангелия

Само след 15 години започва Реформацията и във водовъртежа на събитията,  скалъпената от монаха-шарлатанин теория се промъква в някои евангелско-протестантски църкви.
Единственото логично обяснение за подобно приемане е, че само тази хипотеза не се нуждае от извънбиблейски източници, за потвърждение.

3. ОСИНОВЯВАНЕ ПО ЗАКОН

Тази теория се явява производна на марианската генеалогия.
Според нея разликата в родословията вероятно е поради
старозаветния закон и обичай, когато дъщерята е единствена наследничка, баща и да осинови нейния съпруг  и да му прехвърли всичките си права и притежания, като на роден син.
 Ако това се е случило, то родословието на Лука би могло да бъде на Мария, но формално родословието да е на Йосиф, който наследява рода на Мария от баща и Илий, чрез осиновяване. Следователно всички имена в родословието на Лука, започващо с Илий, са предци на Мария, но тя не е спомената.
 Намираме прецедент за този вид осиновяване в 1Лет 2:34.
34. А Сисан нямаше синове, но дъщери. И Сисан имаше слуга египтянин на име Яраа;

35. и Сисан даде дъщеря си на слугата си Яраа за жена; и тя му роди Атая;.
По този начин Атай е станал син (наследник) на Сисан, чрез неназованата му дъщеря и осиновения и приет в рода египетски зет.
Подобни случаи срещаме в Неем 7:63 и др.



4. КРЪВНО ОСИНОВЯВАНЕ или осиновяване по роднинска линия.
Аврелий Августин Блажени в своето съчинение ”За съгласието на евангелистите”
[3] застъпва терорията, че Йосиф е бил син на Яков, но понеже Яков бил починал рано, Йосиф бил осиновен от Илий- роднина на баща му по линията на Давидовия син Натан.
Ето какво казва Августин в книга
II,глава III:
Действително при Божия народ е имало  древен обичай на осиновяването, така че за (свои) деца са считали и такива, които не са родени от тях; защото, дори да не говорим за дъщерята на фараона, осиновила Моисей (Изход. 2:10), сам Яков е осиновил внуците си, родени от Иосиф, казвайки:
 « И сега, двата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, са мои; Ефрем и Манасия ще бъдат мои също, както Рувим и Симеон.

А чадата, които родиш подир тях, ще бъдат твои, а колкото за наследството си, ще се наричат с името на тия свои братя.» (Бит 48:5-6)”.

Макар че това твърдение не е лишено от логика и библейско основание, по-късен етап от живота си Блаженият Августин намира и изучава писмата на Юлий Африкански и се отказва от теорията за кръвното осиновяване в своята книга „Поправки”(
Retractationes)[4], като приема за достоверна теорията за левиратните бракове, поддържана от повечето Бащи на Църквата. 


5. ИСТОРИЧЕСКА РЕЗЕРВИРАНОСТ или дистанциране на историка.
Съгласно законите на историографията, историкът намалява личната си отговорност за историческата точност, за сметка на изрично цитираният от него източник и не носи отговорност за истинността на съдържанието.
Например , когато някой съвременен историк цитира Квинт Курций Руф или Йосиф Флавий, той не се ангажира, че споменатото от тях е истина, а само ги цитира.

 Матей представя родословието на Христос с думите
:
„Книга на родословието ( βίβλος   γενέσεως
,biblos geneseos) на Исус Христос, син на Давид, син на Авраам“.
 Гръцките думи  βίβλος γενέσεως се употребява като  родословен списък или росдословна таблица.
С този израз са се обозначавали еврейските публични регистри на родовете и може да се смята, че включвайки βίβλος   γενέσεως, евангелист Матей се позовава на регистрите без да се ангажира с тяхната достоверност.
Освен това Матей поставя явен контраст между родословието, което цитира, но знаем че не свързва Исус с Йосиф (Мт. 1: 2-16)  и начина, по който Исус наистина се е родил от Светия Дух и Дева Мария. (Мт. 1: 18-25).
 Следователно е възможно Матей да не е възнамерявал да гарантира историческата точност на родословието, дори и да е предполагал, че то е неточно.


По същият начин, когато евангелист Лука казва в 3:23 „...както мислеха, беше син на Иосифа; който бе син Илиев...”може да разбираме, че хората така са си мислели (че Исус е син на Йосиф”, но също така може да се казва, че така са си мискеки хората, които са му предали родословието на Исус.
....................
Това са накратко, основните теории, обясняващи различията в родословията на Господ Исус Христос, предадени от двамата евангелисти Матей и Лука.
Всяка една от тях си има плюсове и минуси, както и много разновидности, които се надявам  да опиша в друга, по-подробна статия.
Която и хипотеза да е „вярната”,няма съмнение, че не може да става дума за грешки в родословията и разминаванията в списъците си имат своето логично обяснение.
Като се знае какво огромно значение са имали генеалогичните регистри за народа на Израил, всяка, дори най-малка неточност в родословното дърво, би била идейно самоубийство за всеки писател.
Самият факт, че Матей и Лука допускат такива „неточности”, е доказателство, че не може да става дума за преписване или „напасване” на евангелската вест, както и за тяхната увереност в истинноста на повереното им от Бога послание. 

[1] https://azbyka.ru/rodoslovnaya-iisusa-xrista#poslanie_k_aristidu_o_rodoslovijakh_iisusa_khrista_zapisannykh_v_svjatykh_evangelijakh 

[2] http://www.newadvent.org/cathen/01541a.htm

[3] https://azbyka.ru/otechnik/Avrelij_Avgustin/o_soglasii_evangelistov/#0_38

[4]  Retractationes PL, vol. 32, cols. 632-633.

 




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: otrudeni
Категория: Други
Прочетен: 277888
Постинги: 80
Коментари: 78
Гласове: 116
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930